Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 10

— И после стана пуф. Вътре влетяха хлапаци с ножове, врякаха с цяло гърло и взеха да ни блъскат. — Момичето махна с ръка. — Приличаше на танц, само дето Буми се озърташе тъй, сякаш са му източили мозъка. Чаткаш ли, готин?

Изправеният до вратата Хейвлок премигна два пъти. На лицето на едрия мъж бе изписано раздразнение. Една от причините, поради които Хейвлок никога нямаше да стане старши детектив. И поради която вечно го обираха на покер.

Милър беше много добър на покер.

— Аз разбирам — рече той. Говореше с акцента на жител на вътрешните планети. Махна с ръка, повтаряйки жеста на момичето. — Значи Буми нищо не е видял. Забравена ръка.

— Те това разправям и аз де, забравена ръка — потвърди момичето, сякаш Милър бе прочел цитат от Евангелието. Милър кимна и отстрани двамата изглеждаха като двойка птички, подхванали брачен ритуал.

Миниатюрният апартамент под наем се състоеше от три боядисани в кремаво стаички — кухня, всекидневна и баня. Подпорите на разгъваемото легло бяха чупени и поправяни толкова много пъти, че вече не се прибираха в стената. Толкова близо до центъра на Церера това вероятно се дължеше по-скоро на движеща се маса, отколкото на гравитация. Въздухът миришеше на протеинова мая и парникови гъби. Местна храна, която подсказваше, че който и да бе чукал момичето толкова здраво, та да строши леглото, не ѝ бе плащал достатъчно дори за свястна вечеря. А може би е плащал, а малката е предпочитала да използва спечеленото за хероин, малта или МСК.

Както и да е, това си е нейна работа.

— И после? — подкани я Милър.

— Буми се изпари като въздух във вакуум — изкиска се момичето. — Тряс по тиквата и да го няма. Следиш ли ме?

— Следя — рече Милър.

— А пък аз, с тез диваци вътре, изчезнах. Духнах.

— А Буми?

Момичето го изгледа бавно от обувките до главата. Милър се засмя. Оттласна се леко от креслото и се изправи без усилие в леката гравитация.

— Ако се покаже, питай го как е — заръча той.

— Комо но? — сви рамене момичето. Защо не?

Тунелът отвън бе бял на местата, където не беше изцапан. Широк десет метра, издигащ се бавно в двете посоки. Белезникавите фосфоресциращи светлини дори не правеха опит да имитират слънчево осветление. На половин километър по-надолу някой се бе блъснал в стената толкова силно, че отдолу се показваше нащърбена скала и никой не си бе направил труда да поправи пораженията. А може би си беше така. На такава дълбочина, почти до епицентъра на въртене, туристи почти не слизаха.

Хейвлок приближи малката електрическа кола, подскачайки високо при всяка стъпка. Рядко слизаше на нивата с ниска гравитация и се чувстваше доста непохватен тук. Милър бе прекарал целия си живот на Церера, но дори той понякога се чувстваше нестабилен заради Кориолисовия ефект.

— Е — погледна го Хейвлок. — Позабавлява ли се?

— Не разбирам за какво говориш — отвърна Милър.

Електрическият двигател замърка равномерно и колата се стрелна през тунела, като свиреше на завоите с пенопластовите си гуми.