Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 12

— Тази работа не ми харесва — рече замислено Милър.

Хейвлок се засмя.

— Поясни — въздъхна той. — Достатъчно е да се обърка едно нещо и цялата ви екосистема заплашва да рухне. Какво лошо има в това, че „Златен клон“ е заслабнал и вече не може да поддържа авторитета си? Нали тъкмо те са лошите?

— Да, така е — кимна Милър. — Говори каквото щеш за организираната престъпност, но тя поне е организирана.

Хейвлок се тръшна на малкия пластмасов стол до бюрото на Милър и се загледа в екрана.

— Добре де — заговори той. — Какво, по дяволите, е „забравена ръка“?

— Термин от бокса — обясни Милър. — Ударът, който не виждаш.

Компютърът изписука и в стаята прокънтя гласът на капитан Шадид:

— Милър? Там ли си?

— Хм — изсумтя Хейвлок. — Лошо предзнаменование.

— Какво? — попита капитанът с рязък глас. Шадид така и не бе успяла да преодолее предразсъдъците си спрямо Хейвлок, най-вече заради произхода му от вътрешните планети.

— Тук съм, капитане. Какво мога да направя за вас?

— Ела в кабинета ми, ако обичаш.

— Веднага — рече той.

Милър стана и Хейвлок побърза да се намести в креслото му. Нищо не си казаха. И двамата знаеха, че капитан Шадид щеше да повика и Хейвлок, ако искаше той да присъства. Още една причина, поради която Хейвлок никога нямаше да стане старши детектив. Милър го остави да прегледа наново записа и да измъкне каквото може от него. Работа, която би могла да му отнеме цял живот.

В кабинета на капитан Шадид преобладаваха меки женствени тонове. По стените висяха истински платнени гоблени, от въздушния филтър се носеше ухание на кафе и канела. Шадид носеше косата си спусната в разрез с правилника и униформата ѝ бе разкопчана. Ако трябваше да я опише с минимум думи, Милър вероятно би прибягнал до термина „камуфлаж“. Тя кимна към креслото и той седна.

— Какво откри? — попита, втренчила поглед в стената зад него. Не проявяваше интерес, очевидно това бе само встъпление към разговора.

— Че със „Златен клон“ става същото, каквото с бандата на Сохиро и Лока Грейга. Все още са на линия, но… някак са се отдръпнали. Пропускат малки, но важни неща. По-малко бойци в своя район, отслабен натиск. Поне половин дузина от хората им са изчезнали.

Това привлече вниманието ѝ.

— Убити? — попита тя. — Настъпление на СВП?

Настъплението на Съюза на външните планети бе нещо като дамоклев меч, висящ постоянно над главата на церерската полиция. В традицията на Ал Капоне и „Хамас“, на ИРА и „Червените бригади“, СВП бе обичан от обикновените хора и вдъхваше страх на онези, които му се изпречваха на пътя.

Странна смесица от социално движение, терористична организация и новооформяща се нация, Съюзът бе лишен напълно от институционална съвест. Капитан Шадид може и да не харесваше Хейвлок, защото идваше от гравитационния кладенец, но бе готова да работи с него. СВП щеше да го изхвърли през шлюза. Хора като Милър пък щяха да получат куршум в главата, при това пластичен. За да не попадат осколки в прахосъбирателя.

— Не мисля — отвърна той. — Не ми прилича на война. По-скоро… Да си призная честно, капитане, не зная какво е. Размахът е твърде голям. Вече никой никого не охранява, незаконните залагания също намаляват. Горе на шесто ниво Купър и Харири затвориха публичния си дом, който е там откак се помня, и изглежда, няма никакви признаци да го отворят другаде. Независимите като че са малко по-активни, но ако оставим това настрана, всичко си е както обикновено. Само дето е някак странно.