Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 92

— „Илиада“?

Той кимна.

— Разправих на Робълс за избора, пред който е бил изправен Ахил. Да доживее дълбока старост като обикновен човек или да умре млад, но прославен.

— Позволи ми да отгатна — казах аз. — При Лейк Шор Драйв са били неговите петнайсет минути слава.

— Ахил е избрал славата и ранната смърт. Робълс постъпи по същия начин. Това беше неговата съдба и той й се отдаде докрай.

— Ти и такива като теб обичате да говорите за съдба и призвание. Особено когато примката не е на вашата шия.

— Не вярваш, че ще си платя цената ли?

— Не вярвам. Бъди така добър и ме опровергай.

Дохърти отново повдигна тежката двуцевка.

— Още не. Нека първо всичко да свърши.

— Това включва ли и Църквата?

— И не само нея, Майкъл! — Гласът му омекна, в съзнанието му отново изплуваха мрачните спомени, които ни свързваха. Очите му се местеха между образа на Рейчъл и червената папка на масата между нас. — Работата е много по-дебела. Но си прав да се сещаш за свещениците, защото с тях започна всичко.

Последните думи заседнаха на гърлото му; куршумът го бе улучил в шията. Той примигна и се опита да преглътне. Още три куршума се забиха в гръдния му кош. След което Дохърти политна назад със стола си и падна по гръб. Беше мъртъв.

48

Катрин Лосън излезе от мрака на мазето и гнусливо побутна Дохърти с върха на обувката си.

— Мръсна гнида.

След като се убеди, че е мъртъв, тя отпусна ръката с пистолета до хълбока си.

— Добре ли си?

Погледът ми беше прикован в лаптопа на убиеца и в дистанционното, изпаднало от ръката му. Картината от екрана беше изчезнала.

— Нищо ми няма — отвърнах.

— Рейчъл е в безопасност — каза Лосън, като ме спря с ръка, докато посягах към телефона си. — Родригес каза да ти предам, че Шишо е свършил добра работа.

Посочих лаптопа.

— Ами видеозаписът?

— Каза, че после ще ти обясни всичко. — Тя седна на масата. — А сега защо не ми изложиш нещата от твоя гледна точка, преди да повикаме останалите?

Разказах й за флашката. След това й показах снимката на Джим Дохърти от 1982-ра.

— Нямаше много време — казах аз. — Дохърти очакваше да тръгна сам за Саут Сайд. Казах си, че докато се занимава с мен, вие може би ще откриете Рейчъл.

— Глупости. Не си вярвал, че федералните ще се справят. Но си казал на Родригес да ме изпрати, за да те прикривам.

— Не беше въпрос на недоверие.

— Не само на недоверие, ами и на амбиция тази работа да я свършиш сам. — Тя посочи с ръка трупа на Дохърти.

— Мислиш, че съм искал да го убия ли? — попитах аз.

— Да, след като осигуриш безопасността на Рейчъл.

— Също както застрелях онзи в езерото.

— Ако не си имал намерение да го убиваш, защо цялата тази тайнственост? А ако си тръгнал по този път, не си искал някой да ти потърси сметка впоследствие.

Погледнах към пистолета, който още стискаше с облечената си в ръкавица ръка.

— Все пак ти застреля Дохърти.

— Нищо подобно. Ти си го застрелял. — Тя се наведе над трупа и вкара дръжката на пистолета в дясната му ръка. После ми го подаде. — Избил си пистолета от ръката му и в суматохата си го застрелял. Това е единственият начин да е станало. Ти си герой. Аз съм пристигнала по-късно, само за аплодисментите.