Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 88

— Ами Рейчъл?

Страхът беше парализиращ и не биваше да го допускам. Нямаше как да се притека на помощ на Рейчъл. Не и по начина, който си бях намислил. Вместо това щях да правя каквото искаше той. Поне засега.

— Предлагам да вземеш Шишо и да пообиколите малко квартала. Ако тоя тип я е преместил, това е станало днес. Може пък някой да е видял нещо.

Родригес приклекна до мен така, че очите ни се изравниха.

— Два часа. След което идваме ние. И запомни, не му се церемони на тоя мръсник. Ако можеш, пръсни му черепа.

После полицаят се изправи и мина в дневната. Чух го как говори по телефона. Проведе няколко бързи разговора — трябваше да организира екипа за „Кабрини“. Аз пък трябваше да тръгвам. Отворих телефона си и прочетох първия от мейлите на Хюбърт. Текстът беше от един ред:

Запази това. Следва още, вкл. видео.

Х.

Имаше и прикрепена снимка. Отворих я.

— Винс! — извиках аз. Родригес провря глава през дупката в стената, вдигна пръст да изчакам и привърши разговора си.

— Какво има? — попита накрая той.

Показах му снимката, която Хюбърт ми бе изпратил. Най-важното в нея беше датата, на която бе направена. От този момент нататък всичко се промени.

46

Хюбърт се облегна назад и се заслуша в шумовете, проникващи през прозореца. После въведе поредната команда в компютъра си и зачака. От доста време бе заложил въдицата с надежда да се хване нещо. По този начин успяваше да не мисли за синините на лицето си.

Търсачката на екрана изплю нова партида резултати. Хюбърт кликна върху един от тях и се зачете. След няколко минути издърпа от чекмеджето старите папки на Джим Дохърти и прерови изрезките от вестници — веднъж, втори, трети път. Поклати глава. Погледна към кухненския нож, който лежеше на бюрото до ръката му, и се ухили. Не се виждаше да коли човек.

Хюбърт отвори есемеса със снимка, който бе изпратил преди, и се замисли за значението му. Искаше да опита още веднъж да се свърже с Кели по мобилния, но реши да изчака, докато научи още подробности. Включи вградената камера на компютъра си и натисна бутона Запис, после застана срещу нея и говори в продължение на двайсет минути, излагайки мислите си, докато бяха още пресни. Разсъжденията му се въртяха около странните неща, които бяха наизскачали от старите папки на Дохърти. Той бе приключил с първия запис и бе започнал нов, когато в коридора се чу шум. Хюбърт прекъсна записа, изпрати готовия файл на Кели и стана от стола. Погледна още веднъж ножа, но го остави, където си беше, и тръгна към вратата.

47

Двамата с Родригес стигнахме до един и същ извод: този човек от самото начало ни следеше на всяка крачка и това трябваше да престане. Никакви разговори по мобилни телефони. Никакви мейли. Родригес действа съгласувано с Лосън и поема „Кабрини-Грийн“. Аз тръгвам за Саут Сайд и каквото ме очаква там. Някъде в хода на операцията единият от нас трябваше да открие Рейчъл. И то жива!

Погледнах часовника си. Беше минал близо час. Обиколих още веднъж околните улици. Огледах отвън къщата на Джим Дохърти. После тази на Пег и Дени Макнаб. И двете изглеждаха празни и заключени.