Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 87

— Спалня. Чисто!

В средата на дневната имаше празен стол. Вляво от мен видях друга вътрешна врата. Родригес я бутна с крак, вратата се отвори и той се шмугна вътре.

— Сигурно я е преместил. — Гласът на полицая достигна до мен през вратата. Аз стоях и гледах стола, на който само допреди няколко часа бе седяла Рейчъл.

— Кели, чуваш ли?

Ритнах стола и го запратих в ъгъла на стаята.

— Чувам те. Оня е разбрал, че Рейчъл ни дава знаци на видеоклипа. Знаел е, че ще дойдем.

— Не може да я е закарал далеч — каза Родригес, после помълча малко и внезапно каза: — Кели, я ела!

Отидох в третата стая. Родригес беше с гръб към мен и осветяваше с фенерчето си нещо, което приличаше на легло. Застанах зад гърба му и усетих как гърлото ми се свива. Върху матрака имаше голямо кърваво петно.

— Тия петна не са отскоро — каза Родригес. — На пода има още. Сигурно са от Мария Джаксън.

Той се обърна към мен. С два пръста държеше кафяв пощенски плик.

— Какво е това? — попитах аз.

— Беше залепен с тиксо на стената над леглото. Отгоре пише името ти.

Аз още бях с ръкавици. Взех плика и го обърнах. Действително от другата страна с печатни букви беше написано името ми. Вътре имаше една-единствена снимка. Доста стара. На нея се виждаше Дени Макнаб с шапка на „Уайт Сокс“, а до него Пег държеше в ръка отворена бира.

— Кои са тези? — попита Родригес.

— Съседи на Джим Дохърти.

— Някой си играе игрички с нас.

— Да.

Родригес въздъхна и подритна с крак парченцата стъкло на пода. Приклекнах с гръб до стената и заразглеждах снимката.

— Не мога да пазя всичко това в тайна още дълго време — каза той. — Не и с тези два трупа в съседната стая.

— Обади се на Лосън и й кажи да се включи, още сега.

— Сигурен ли си?

Погледнах мобилния телефон в ръката си. Лампичката за получено съобщение мигаше. Беше от Хюбърт Ръсел.

— Сигурен съм. Кажи й да изпрати тук екип. Освен това прати някого да доведе и Хюбърт. Кажи на Лосън, че ми трябват два часа. След това могат да тръгват за Саут Сайд.

— Смяташ ли, че ще се съгласи?

— Тя иска тоя тип мъртъв. И то без да се вдига шум. Хващам се на бас, че ще ми даде време.