Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 76

— Иприт, значи?

— Някаква версия на иприта. След това разширих времевия обхват на търсенето до двайсет и четири часа. Открих още четири случая.

Облещих се срещу екрана.

— Колко надеждно е това, което ми казваш?

— Получих писмото ви преди по-малко от час, мистър Кели.

— Значи, всичко това са само догадки?

— Далеч не само.

— Разпечатай ми списъка на пациентите — казах аз.

Хюбърт натисна един клавиш на лаптопа и някъде наблизо забръмча принтер.

— Е, какво мислите? — попита той.

— Какво мисля ли? Мисля, че сме с двата крака в лайната.

Извадих телефона си и набрах номера на Родригес, но Хюбърт не беше свършил.

— Има още, мистър Кели.

Прекъснах връзката.

— Карай нататък.

— Свалих информация за двайсетте жертви. Започнах от болничните формуляри за приемане и продължих нататък, като се съсредоточих върху вероизповеданията им.

По екрана пробягаха редове текст — главно цифри, които нищо не ми говореха. Хюбърт се спря на един конкретен ред и го освети с мишката.

— Осемнайсет от двайсетте жертви определят себе си като християни католици. Половината от тях са енориаши на катедралата „Име Господне“.

Усетих как по гръбнака ми премина ледена тръпка.

— А към коя църква се числят останалите?

Хюбърт махна неопределено с ръка.

— Към най-различни из целия град. И все пак положението е доста интересно.

— А онези, които не са енориаши на „Име Господне“, къде работят?

Хюбърт натисна няколко клавиша и екранът се смени.

— Осем от тях работят в Централния пръстен или близо до него. Ето, вижте!

На екрана се появи план на града, в средата на който се намираше катедралата „Име Господне“, а работните места на всички жертви бяха обозначени с малки знаменца. Най-голямото разстояние от катедралата беше шест преки.

— Могли са да идат до там пеша от работа — казах аз. — Което означава, че от двайсетте пострадали осемнайсет са свързани по някакъв начин с катедралата.

Хюбърт кимна.

— И на мен така ми изглежда.

Извадих телефона и набрах повторно номера на Родригес. Той отговори още на първото позвъняване.

— Да?

— Аз съм. Какво ново?

— Лосън и кметът разговаряха по телефона с кардинала. От епархията настояват да изчакаме, докато открием нещо съществено и доказуемо.

— Доколкото схващам, пет пари не дават за енориашите си.

— Това се нарича ограничаване на вредите, Кели.

— Да бе, да. Виж, открих нещо, което би могло да задвижи нещата.

— И какво е то?

— Хюбърт ще ти прати един материал по мейла. Открил е закономерност при новоприетите спешни случаи в болниците през последните ден-два. Накратко казано, в двайсет случая имаме отравяне с иприт. От тях осемнайсет са свързани по един или друг начин с катедралата „Име Господне“.

— Свързани? Как по-точно са свързани?

— По начин, който за мен превръща катедралата в огнище на зараза, инспекторе.

— „Име Господне“, а?

— Всичко пасва, Винс! Спомни си, че в писмото се казваше нещо за кардиналски шапки. В катедралата са изложени шапките на починалите кардинали на Чикаго. Висят от тавана.

— Ах, мамка му! Прати ми материала и веднага ще изпратя там един екип. Чакай! — Кратка пауза, след която отново чух гласа на Родригес: — Лосън иска всичко, което хлапакът е открил до момента, да бъде изпратено и до нейния компютър. Всичко, Кели!