Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 75

— Значи вярваш, че има връзка?

— Вярвам, че ти си с две крачки пред всички останали, които се занимават с този случай. Ако предимството ти се нарича Хюбърт, бих желала и аз да се възползвам от него, вместо в един момент да се упреквам, че не съм го направила.

— Правилно — казах аз.

— Добре тогава. А сега какво мислиш за днес?

— Все още ли имаш връзки в епархията?

— Имам известно влияние, ако това питаш.

— Точно това питам. Говори с кардинала. Използвай всичкото си влияние, за да го накараш да иде във всяка отделна църква и да я затвори навреме, докато преценим доколко реална е заплахата. И…

— И какво!

— И да се надяваме, че каквото и да ни готвят, не е вече приведено в изпълнение.

40

Хюбърт Ръсел живееше в едностаен апартамент на Дивижън Стрийт, на запад от Деймън Авеню. Кварталът беше доста обновен, навсякъде никнеха нови ресторанти и барове, някои от които дори изпускаха приятна миризма. Засега обаче оживлението се ограничаваше главно до приземните етажи и тепърва трябваше да се изкачи по-нагоре, към маломерните апартаментчета в древните тухлени жилищни сгради, заемащи голяма част от карето.

— Хубаво жилище! — казах аз и настъпих с крак хлебарка с размерите на малък плъх. Тя подаде глава изпод подметката ми и ме изгледа презрително, сякаш искаше да каже: „Толкова ли можеш?“ Аз я затиснах с тока на обувката и се отпуснах с цялата си тежест отгоре й, докато накрая чух мощно хрущене и усетих предсмъртен гърч. Едно на нула за добрите.

— Скапан коптор, мистър Кели. Но засега толкова мога да си позволя.

Седнах на ръба на един кухненски стол. Хюбърт зае мястото си зад бюрото. Над главите ни бавно се въртеше старовремски вентилатор с дървени перки. С двама души вътре стаята беше толкова претъпкана, че едва се дишаше.

— Прочете ли писмото, което ти пратих?

Хюбърт кимна.

— Може би имам нещичко за вас.

Приближих се. Хюбърт беше свързал външен монитор към лаптопа си. Отстрани до монитора бе поставил флакон с хапчета. Обезболяващи, за раната на лицето му. Той започна да отваря някакви документи.

— След като се обадихте, започнах да свалям от мрежата данни за всички спешни случаи, приети тези дни в болниците на Чикаго. След това прекарах данните през една програма, която пресява цялата информация в търсене на закономерности. Всъщност програмата разполага с двайсет и седем отделни филтъра…

Прекъснах го.

— Хюбърт, може да е спешно!

— Добре де, добре. Питате ме какво съм открил, така ли? Хубаво. Значи, през последните дванайсет часа в спешните отделения на града са приети шестнайсет души, които се оплакват от възпаления на кожата, мехури и… — Хюбърт погледна монитора — сълзящи открити рани. Състоянието им варира от сериозно, но стабилно до критично.

— Е, и?

— Програмата прави връзка между симптомите и типологичните особености на разни видове потенциални заплахи. Всички тези пациенти, всички до един, се вписват в схемата на химическа атака в начален стадий. По-конкретно, става дума за препарат на основата на иприт.