Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 73

— Прегледах бележките си и всичко от телеграфните агенции — каза Алварес. — Никъде, при нито един от атентатите, не се споменава калибърът на оръжията. Ако това тук е лъжа, просто ми кажете, че някой се бъзика с мен, и ще забравя всичко.

Родригес вдигна поглед от писмото.

— Какво значи „ето ти още нещо“?

Алварес измъкна други два листа и ги побутна към нас.

— Бяха в плика заедно с писмото.

На единия лист имаше план на района около кръстовището на „Полк“ и „Десплейнс“. Вторият беше точно копие на картата, оставена на прага ми. Мястото, където бе открит трупът на Мария Джаксън, беше отбелязано с X, а отстрани с разкривени букви, със същия син флумастер, беше написано „труп“.

— Прилича ми на участък от линия на метрото — каза Родригес. — Сигурен съм, че от Чикагското управление на обществения транспорт могат да ви кажат точно къде да търсите.

Репортерката се взираше в лицата ни, като с усилие потискаше усмивката си.

— Освен ако и двамата вече знаете всичко онова, което ви казвам.

Родригес побутна страниците към мен.

— Ах, мамка му!

Алварес се ухили.

— Знаех си аз!

Родригес се наведе напред.

— Разбрахме се нещо, Рита. Не се бъзикай с мен!

— Нали аз дойдох при теб, Родригес?

— Да бе, да. Не се самонавивай толкова. Нервираш ме. И така, посоченият калибър на оръжията е верен.

— А картите?

Думите излизаха с неохота от устата му. Но накрая го изрече:

— През последните двайсет и четири часа открихме труп на обозначеното място.

— Което означава… — Алварес не довърши изречението си.

— … че тоя тип има съучастник — отвърнах аз. — Който е жив и няма никакво намерение да ни остави на мира.

Родригес придърпа страниците обратно към себе си и се загледа в тях.

— Кардиналските шапки. Дали няма предвид епархията?

Вдигнах рамене.

— Вероятно.

— А това накрая какво ли е? — Родригес погледна въпросително репортерката. — ХЯБО?

— Вероятно съкратено име на някаква християнска организация.

Родригес кимна.

— Смятате, че тя е някоя от поредните му мишени?

— Може да значи и друго — казах аз и отидох до компютъра в ъгъла.

Докато Родригес и репортерката надничаха зад рамото ми, влязох в Гугъл и написах: Акроним ХЯБО. Появи се официален термин, създаден и използван от Пентагона: Химически, ядрени и биологични оръжия. Оръжия, не друго.

Алварес подсвирна тихо.

— И това пасва.

— Предлагам да се обадим на Лосън — каза Родригес и посегна към телефона, после върна слушалката на мястото й. — А какво ще правим с нея? — посочи той с пръст Алварес, която изведнъж бе станала излишна.

Репортерката извади от чантата си найлонов плик, в който имаше някакви листове и пощенски плик.

— Аха, оригиналите! — каза Родригес.

Алварес кимна.

— Може да успеете да свалите отпечатъци. Евентуално и ДНК от слюнка при залепването на плика.

— Държиш да останеш в играта, а, Рита? Е, добре, с какво още разполагаш?

— Мисля, че тази част от разговора вече я минахме, инспектор Родригес.

Родригес обичаше да го притискат или поне нямаше нищо против.

— Знаеш ли какво? Ние ще изпълним нашата част от уговорката. Но засега е по-добре да те държим някъде наблизо. Само че не точно тук.