Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 54

Устата ми сякаш беше пълна с пясък, когато се обадих по радиото, за да съобщя на Родригес за лодката. За момент ритмичното пулсиране на ротора над главата ми сякаш отслабна, но после се засили. Хеликоптерът се беше отклонил малко на север, но пилотите разполагаха с достатъчно време, за да се върнат и да преградят пътя на каяка. Междувременно той продължаваше да пълзи бавно през лагуната. Отново вдигнах пистолета и го взех на мушка. Този път само на шега. Мъжът се беше привел напред и гребеше с всички сили — още малко несръчно, но все по-равномерно. Веднъж обърна лице настрани, сякаш бе усетил нечие присъствие, и профилът му се очерта на фона на отблясъците от водата. Свалих оръжието. В този момент се чу сух пукот и гръдният кош на гребеца избухна в облак от кървави пръски и парчета тъкан.

Робълс чу изстрела и усети как нещо го сграбчи за гърлото. Изведнъж се озова на дъното на лодката с очи, изцъклени към небето, потънал в локва от собствената си кръв. Сети се за младата жена от предната нощ. Бе му доставило удоволствие да я убие. Тази сутрин на Лейк Шор Драйв насладата му беше още по-пълна. Припомни си и останалите: уплашени жени, които се съпротивляваха на тъмнината… деца, приели съдбата си… малките им гробчета в гората. Това бяха личните му богатства. Съкровените му тайни. Докато днес бе денят, в който щеше да се прослави.

Картината в съзнанието му избледня и на нейно място изгря летен ден. Той беше дете, излязло да лови риба. Слънцето галеше, лодката се полюшваше под тежестта на мъжа, който се наместваше на носа с цигара в едната ръка и въдица в другата. Робълс си спомни пъстървата, която мъжът бе хванал този ден — сребристорозова върху мръсното, очукано дъно на лодката. Мъжът я хвана за хрилете, с корема надолу, и два пъти я халоса със заоблената дръжка на ножа. После я метна в ръждясалия трюм, пълен с вода. Робълс се видя отново, наведен над люка; отдолу го гледаше кръгло черно око. Мъжът се върна при носа и скоро задряма. Момчето остана на мястото си, дишайки тихо, загледано в спокойната вода, която се движеше полека покрай лодката.

Това си мислеше Робълс, докато гледаше небето над себе си, а дробовете му се пълнеха с кръв. Стори му се, че чува шум от полицейски хеликоптер, но накрая всичко утихна.

30

— Нищо ми няма — казах аз за четвърти път през последната минута и половина. Устата ми сякаш беше пълна с опърлена козина. Пресегнах се за пластмасовата чашка с вода и с движението си обтегнах системата, поставена във вената ми. Водата се плъзна в гърлото ми, без да утоли жаждата.