Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 53

29

Първият куршум одраска плочника на две педи вляво от мен. Вторият ме събори на земята. Знаех, че съм улучен, и видях пистолета си в локва вода на метър от главата ми. Изправих се с мъка на крака и се вмъкнах в тясното пространство между една от стоманените опори на моста и кофа за боклук. Дясната ръка не ме слушаше, затова се пресегнах с лявата да вдигна пистолета. После зачаках да попремине болката. Въздухът под моста беше влажен и студен. По стените се стичаше вода и се събираше на локви върху напукания цимент под краката ми. Пъхнах ръка под жилетката. Когато я извадих, дланта ми беше червена, но раната не изглеждаше особено сериозна. Изчаках десетина секунди и отново се подадох полека навън. Пътеката беше пуста. Който и да бе стрелял по мен, вече го нямаше.

Отидох до самия бряг на езерото, приклекнах в буренаците и се загледах напред към лагуната. Две патици отвърнаха на погледа ми. После разпериха криле и отлетяха. Високо в небето се рееше друга птица. Полицейски хеликоптер, който оглеждаше всеки метър от бреговата ивица. Махнах му с ръка, но той не ме видя и си продължи по пътя. Водата беше спокойна, тук-там плуваха едри късове лед. Иззад една извивка на брега внезапно изскочи лодка — едноместен каяк, вероятно излязъл от навеса в Линкълн Парк — и се насочи към вътрешността на езерото. Гребецът беше със скиорска шапка, ръкавици и тъмен суичър. Струваше ми се леко странно като облекло за гребане, но пък аз самият никога не бях излизал да греба в чикагската зима.

Навлязох малко по-навътре в храсталаците и продължих да наблюдавам. Мъжът в лодката едва се оправяше с греблото, лявата и дясната му ръка си пречеха. След още двайсетина метра сякаш му хвана цаката и загреба по-равномерно. Аз се проснах по корем и се притиснах към земята. Мъжът сякаш усети движението ми, защото спря да гребе и се наведе напред. За момент видях силуета на револвер, ясно очертан на фона на зимната сивота. После оръжието изчезна на дъното на лодката.

Вдигнах деветмилиметровия пистолет с двете си ръце, изпънати докрай напред. От раната отстрани на тялото ми течеше кръв, но болката беше поутихнала и главата ми бе започнала да се прояснява. Каякът пак се движеше; беше на петдесетина метра от мен. Знаех, че това е пределната дистанция за пистолета ми, затова лежах неподвижно и го наблюдавах, примижал над мерника. С приближаването на лодката ставаше все по-лесно да стрелям. Преместих мерника си от слепоочието върху долната челюст и после върху торса на гребеца. В съзнанието ми изплува лицето на кмета. До него бе застанал федерален агент, със значка и многозначителна усмивка. Пръстът ми обра мекия спусък. После издишах въздуха от дробовете си и се дръпнах назад в буренаците.