Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 56

— Тя ми харесва.

— И на мен — казах аз. — Позволи ми да те попитам нещо. Има ли основания да се смята, че може да е била обект на покушението?

— Искаш да кажеш: дали са се целили в Рейчъл, за да уязвят теб?

— Нещо такова.

Лосън поклати глава.

— Малко е вероятно. Ако целта е била да гръмнат нея, за какво им е трябвало да си хабят патроните с всички останали? А тя е единствената, която стрелецът не е успял да улучи.

Лосън се наведе и извади пистолета ми от чантата до краката си.

— Благодаря — казах аз и го затъкнах в колана си. — Значи смяташ, че става дума за чиста случайност?

Тя кимна. Обикновено не обичах да съм на едно мнение с федералните. Този път нямах нищо против. Двамата повървяхме малко, докато стигнахме края на заградения периметър. Отвъд полицейската лента се бе събрала доста голяма тълпа.

— Предполагам, че би желал да се махнеш от тук.

— И ти си дошла да ми помогнеш, така ли?

— Да идем някъде и да поговорим.

31

Тя ме закара с колата си до един бар през три преки. Допреди двайсетина години той беше популярен като място за запознанства между емоционално необвързани мъже и жени, населяващи района около Линкълн Парк. Някогашните посетители бяха поостарели, в което нямаше нищо лошо, само дето бяха забравили да си тръгнат. Сега атмосферата в заведението се оживяваше главно от прашасали спомени за доброто старо време — една тема, която се превърташе до втръсване в монолозите на постоянните клиенти, преди да се унесяха в дрямка след третото питие.

В пет часа следобед имаше шестима посетители. Всичките бяха скупчени около големия телевизор с плосък екран, гледаха новините и обсъждаха стрелбата на Лейк Шор Драйв. Намерихме си маса в ъгъла. Лосън ме предупреди да не пия алкохол с лекарствата, които ми бяха дали. Благодарих й за съвета и си взех една наливна белгийска бира. Тя поклати неодобрително глава и поръча за себе си „Абсолют“ с капка лимон. Отпих голяма глътка от половинлитровата чаша и няколко мига се наслаждавах на приятното усещане, че съм жив.

— Какво намерихте в каяка? — попитах.

— Трийсет и осем калибров револвер с къса цев, с който току-що бе стреляно.

— Ами карабината?

— Засега липсва, но ще я открием. Онзи е имал ключ от навеса за лодки край лагуната. Предполагаме, че е стрелял по теб, след което си е отключил и е задигнал лодката.

— И какво? Щеше да ви се измъкне под носа…

Лосън вдигна рамене.

— Възможно е. Честно да ти кажа, не сме се оглеждали за човек с каяк.

— Идентифицирахте ли трупа?

— В момента проверяваме пръстовите му отпечатъци.

— И смятате, че с това историята приключва?

— А ти как смяташ?

— Кой го застреля, агент Лосън?

Тя повдигна вежди.

— Допусках, че ти имаш известни предположения по въпроса.

— Мислиш, че бях аз? Господи! — В този момент телефонът ми иззвъня и аз го отворих: — Да?

— Браво, Кели! Страхотно изпълнение!

Вдигнах предупредително пръст пред лицето на Лосън и през задната врата излязох на Кливланд Стрийт. Някакъв пияница спеше отвън на студа. Докато кметът ме поздравяваше за куража да вляза едновременно в ролята на съдия, съдебни заседатели и екзекутор, пияният се чешеше по корема и сумтеше насън.