Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 51

Три коли зад тойотата на Мичъл Кейс последният куршум на Робълс одраска покрива на едно черно ауди, произведено 2009 г., и отхвръкна във въздуха, без да причини повече вреди. Жената зад волана изобщо не чу металното издрънчаване по ламарината; съзнанието й бе изцяло погълнато от сцените на ужас, които сякаш в забавен кадър се разиграваха пред очите й. Рейчъл Суенсън натисна докрай спирачката миг преди да чуе хрущенето на огъващи се ламарини, когато аудито й се заби в предната кола. Секунда по-късно следващата кола в нейната лента я връхлетя отзад. В същото време въздушната й възглавница се задейства със страшна сила, като отметна тялото й назад, преди да се бе набучило върху кормилната колона. Рейчъл вдигна ръка към лицето си и наведе огледалото за обратно виждане. На челото си имаше кървяща рана, чувстваше се леко зашеметена, но беше жива и в съзнание. Някаква кола се бе врязала в мантинелата; чернокож юноша висеше от вратата на катастрофирал ван и стенеше. Тя натисна с рамо вратата на аудито, която се бе заклещила от деформацията на купето, и я отвори. След това се надигна от седалката и слезе. Във въздуха се носеше миризма на бензин. На метър-два от нея някакъв човек крещеше, че е повикал полиция. Наистина, в далечината се чуха сирени. Рейчъл тръгна покрай колоната от смачкани коли. В една от тях видя мъж с липсваща горна половина на главата; наблизо млада жена бе клекнала на пътя и повръщаше. През живота си Рейчъл не бе виждала на живо кой знае колко кървави престъпления, но един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че това наоколо не е обикновена верижна катастрофа. Чернокожият до вана изстена отново. Рейчъл прекрачи мантинелата и тръгна напред в насрещното платно, заобикаляйки отломките от разбити коли, решена да направи всичко по силите си. Докато вървеше, напипа телефона в джоба си. Извади го, набра един номер и зачака да й отговорят. В този миг забеляза през три ленти на шосето самотната фигура, която вдигна черен сак от земята и изчезна с него между дърветата.

27

Родригес навлезе в кръстовището на „Белмонт“ и „Расин“ с включени полицейски светлини и сирена, настъпил докрай газта. Докато шофираше, пръстите на едната му ръка тракаха по клавишите на компютъра, вграден в конзолата между седалките. Аз тъкмо бях затворил телефона на Рейчъл и си записвах всичко, което ми бе казала. Родригес приключи с компютъра и погледна към мен.

— Какво ти каза?

— Че бил облечен с тъмен суичър и нещо като долнище на анцуг. Скрит бил на малко тревисто хълмче край Лейк Шор Драйв.

Родригес беше вдигнал сто и се носеше на изток по „Белмонт“.

— И тя смята, че това е нашият човек?

— Бил с черен сак и се отдалечавал тичешком.

— Чакай малко.