Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 49

Лосън погледна листчето.

— Трябва ли да се запозная с него?

— Не виждам причина.

— С какво ще се занимава?

— Какво имаме досега? Една жена, застреляна от упор с пистолет, една със снайперска карабина и едно убийство с нож. Никаква закономерност, никакво обединяващо начало, освен че и трите убийства ангажират града и в по-голяма или по-малка степен управлението на обществения транспорт. Какво още?

— Лошият се свързва с теб по телефона.

— Именно. От което заключаваме, че човекът има силно его. Голяма работа! Но къде е фокусът? Кое е обединяващото начало?

— Може пък да няма такова — каза Лосън.

— Може. Във всеки случай моят човек ще състави профил.

— В момента цял екип в Куонтико се занимава точно с това.

— Не и като Хюбърт. Виж, може и нищо да не излезе, но все пак мисля, че си струва да опитаме.

— Кога може да започне?

— Той вече действа.

— Е, благодаря ти, че ме попита предварително, мошенико. Дръж ме в течение.

Моята нова любима федерална агентка ми обърна гръб и си тръгна. В този момент телефонът ми избръмча. Посегнах към него и половин дузина полицейски радиостанции се задействаха едновременно.

26

Беше 9:45 ч., когато Нелсън изпрати есемеса. Робълс го прочете, после изключи телефона и го пъхна във вътрешния си джоб. Сутрешният трафик по Лейк Шор Драйв все още беше натоварен — четири непрекъснати колони коли пълзяха на юг с петдесет километра в час. Робълс се премести малко напред, под надвисналата корона на едно дърво, и оттам погледа колите през вариообектива на своя „Никон“. След това извади малък бинокъл и повторно огледа шосето. Не знаеше какво точно търси — лице, жест, нещо, което да привлече вниманието му, за да реши кой ще живее и кой ще умре.

В 9:51 ч. прибра фотоапарата си в сака и измъкна пушка с оптически мерник. Вече й беше свикнал и се чувстваше уверен с нея. Под прикритието на дърветата я прегледа набързо. Бе я проверил още преди да тръгне сутринта, но искаше да е сигурен. После я зареди и я подпря на едно дърво. Измъкна от сака сгъваем статив на две крачета и го разгъна на място, откъдето имаше отлична видимост към шосето. Подложи на метър зад него възглавничка, легна на земята и остана в тази поза минута-две, за да огледа за последно с бинокъла.

В 9:55 ч. прибра бинокъла и се върна пълзешком назад, за да си вземе подпряната на дървото пушка. Преметна ремъка й през рамо и запълзя обратно към огневата позиция. Внимателно положи цевта на пушката върху статива, а приклада подпря на възглавничката. Утринното слънце се отразяваше от повърхността на езерото, като частично заслепяваше шофьорите по южното направление и осигуряваше още по-добро прикритие на стрелеца. Въпреки това Нелсън му бе дал изрични указания: да ограничи времето за стрелба до не повече от минута.

Робълс издиша бавно въздуха от дробовете си и прилепи око към оптическия мерник.

Първото лице, което видя, бе на двайсет и три годишната Джесика Морган зад волана на един „Форд Фокус“. Джесика беше самотна майка, работеше като секретарка в една адвокатска кантора в центъра на града и следваше вечерно. На нея така и не й бе писано да получи диплома от Чикагския университет, нито да стажува при някой федерален съдия, а още по-малко да се издигне до Върховния съд на щата Илиной. Тя се усмихна на Робълс през оптическия му мерник и отметна един непокорен кичур от лицето си. В следващия момент получи нагледен урок по екзекуция. Куршумът пръсна предното стъкло на колата, закачи леко волана и се заби под брадичката й, убивайки я на място. Робълс обаче не изчака да види плодовете на труда си. Часовникът неумолимо отброяваше секундите и пушката му търсеше нова жертва.