Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 50

През две коли по-назад Питър Рубенстайн шофираше чисто нов „Кадилак Севил“. Питър беше вдовец на шейсет и две години. Съпругата му Марси бе починала преди година и половина при падане по стълбите в къщата им. Рубенстайн плака на погребението и три месеца след като спусна своята Марси в земята, продаде семейния дом. Благодарение на застраховката й сега живееше на висок етаж в луксозна жилищна кооперация с изглед към езерото. Питър си свирукаше безгрижно и се наслаждаваше на отблясъците от утринното слънце по езерната повърхност. Той така и нямаше да узнае, че изплащането на сумата по полицата е привлякло вниманието на следствените власти, нито пък, че това ще доведе до прокурорска заповед за ексхумация и повторна аутопсия на тялото, при която щеше да бъде установено, че причината за смъртта е убийство: няколко удара с тъп предмет по главата, „като клинична картина несъответстващи на падане по стълбите“. Нямаше да чуе предявените му обвинения в убийство, нито да усети щракването на белезниците около китките си. Не, той нямаше да изпита нищо от това; съдбата му бе отредила да се яви при своята Марси много по-скоро, отколкото бе очаквал. Вторият куршум на Робълс прекъсна безгрижното му свирукане. Заби се под лявото му око и отнесе половината от главата му, с което неимоверно много затрудни живота на погребалния агент, когато роднините му настояха за открит ковчег.

С третия куршум Робълс не улучи нищо. Четвъртият се заби в гръдния кош и пръсна сърцето на четирийсет и седем годишния Мичъл Кейс — скромен счетоводител, който така и не научи за нескромните изневери на съпругата си, нито за злокачествения тумор, който метастазираше в мозъка му. Неговата „Тойота Корола“, която се движеше с петдесет и пет километра в час, се удари в мантинелата, прескочи я и се заби челно в един ван от насрещното движение. Шофьорът на вана, осемнайсетгодишният Малкълм Андерсън, никога нямаше да види дъщеря си Джанин, понеже тя нямаше да се роди. Единственият пътник във вана — тринайсетгодишният Рандъл Блейк — щеше да се отърве с раздробен ляв крак, да изтърпи четиричасова операция в спешното отделение на болницата „Нортуестърн Мемориъл“ и да се смята за един от големите късметлии в този съдбовен ден на Лейк Шор Драйв. Разбира се, Рандъл нямаше никакви шансове да стане полузащитник на футболния отбор към Мичиганския университет, нито пък да направи блестяща кариера в „Чикаго Булс“, в течение на която да изкара сто и тринайсет милиона долара. Нямаше да се ожени и да дочака дълбока старост до вярната си съпруга, радвайки се на палави внуци от петте си дъщери. Той щеше да прекара остатъка от живота си с патерици и да умре само на четирийсет и шест от хепатит С — болестта на наркоманите, понеже така му беше писано.