Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 48

— С какво мога да помогна?

— Вчерашният телефонен разговор. Казваш, че е споменал нещо за Омир?

— Имаш предвид за честта и страданието? За връзката, която съществува между тях?

— Именно. Би ли ми казал за какво всъщност става дума?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Щом те питам…

— Ставаше дума за „Илиада“ и тогавашните представи за чест. Според древните гърци честта се завоювала само във война, като победиш противника си. Като мерилото за чест е било колко страдания си му причинил.

— Страдания? — попита Лосън.

— Именно.

— Следователно този тип възнамерява да причини колкото се може повече болка.

— Ако бяхме в Гърция през осми век преди новата ера, точно такива щяха да са намеренията му.

— Страхотно. Допускам, че нямаш никаква представа по какъв начин това се свързва със ставащото в момента.

— Ако беше толкова просто, щях да ви кажа още вчера.

— Не съм сигурна, че ти вярвам. — Лосън се подпря на парапета и зарея поглед над покривите на Чикаго. Федералният снайперист отвърна на погледа й през оптическия мерник на карабината си. — Хората ще изкрейзят, като видят всичко това — каза тя.

— Да, права си.

— Поразрових малко около теб, приказвах с хора, с които си работил на терена.

— Е, и?

— Някои казват, че имаш добри инстинкти. Според други просто вадиш късмет. И това са само приятелите ти.

— А ти какво казваш?

— Аз казвам, че малко късмет не би ни навредил. — Лосън се обърна с гръб към улицата и скръсти ръце на гърдите си. Заговори, без да вдига очи от дървените дъски на перона. — Всичко трябва да се върши полека и тихомълком. Ти ще работиш по случая като неофициален консултант. Ще контактуваш само с Родригес и с мен. И най-вече ще стоиш настрана от основното разследване.

— Усещам приятен гъдел отвътре.

— Съгласен ли си или не?

Исках да й съобщя, че кметът вече ме е вкарал в кошарата като „официалния“ неофициален консултант на градската управа, но после си казах, че двойните игри са си в реда на нещата в Чикаго.

— Как смятате да ми плащате: на ден или кръгла сума?

— Това ще го уговориш с Родригес. Ако стигнеш до следа… — Лосън замълча и се огледа. — Имам предвид, ако надушиш нещо важно, каквото и да било, докладваш на мен. И то незабавно. След което заедно решаваме какво да правим. Ясно ли е?

— Още един въпрос. Защо ти е да рискуваш?

— С теб ли?

Кимнах.

— От опит знам, че федералните агенти предпочитат да играят по правилата. Дори когато не са съгласни с шефа си.

— А с колко жени агенти си работил?

— Ти си първата.

— Именно! Бюрото не е много по-благосклонно към жените от Католическата църква. Една жена трябва да работи два пъти по-здраво и да е три пъти по-умна само за да се задържи на повърхността.

— И трябва да рискува, така ли?

— След време си казваш: „Защо пък не?!“ Особено когато си струва. И така, от какво имаш нужда?

Вдигнах показалец нагоре.

— От едно нещо. — Написах на листче хартия името и номера на Хюбърт Ръсел. — Искам да наема този младеж. Малко е нестандартен и всъщност дори не е следовател, но разбира от компютри и е дискретен.