Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 47

— Виждаш ли ги?

Родригес посочи с широк замах към покривите на отсрещните сгради. Видях ги — малки точици, поне по една върху няколко последователни покрива по протежение на линията.

— Значи, наистина са ги поставили?

— Да, това са снайперисти на Бюрото, разпръснати са по цялата линия, особено около конкретни гари. Дислокацията още не е приключила, но, както виждаш, започнали са от тук.

— Медиите ще се побъркат от радост. — Хвърлих поглед и в двете посоки по улицата. — Между другото къде е четвъртата власт?

Родригес се ухили.

— Тук Уилсън успя да се наложи. Разпореди се тия досадници да бъдат изтикани на две преки разстояние и изобщо да не се мяркат край станцията. Кварталът е отцепен. Никакви журналисти, никакви снимки, преки включвания и тъй нататък.

Поклатих глава.

— Накрая хем ще си направят снимките, хем ще разпердушинят градската управа, че не ги е допуснала по-наблизо.

Родригес се извърна с гръб към улицата.

— В момента никой не мисли за това. Единственото желание на кмета е да замръкнем без повече трупове.

— И смяташ, че това ще помогне?

Полицаят вдигна рамене.

— Питаш дали ще му попречим да удари отново? Може би не. Но ако реши да стреля някъде от тук, е мъртъв. Това поне мога да ти го гарантирам.

— Радвам се да го чуя, инспектор Родригес! — И двамата се обърнахме едновременно и видяхме Катрин Лосън, която идваше към нас, провесила значката си на врата, с бледо и изпито лице. — Кели, имаш ли една минута да поговорим?

Лосън ни подмина и продължи към пустия край на перона. Аз я последвах.

— Искаш ли да теглиш куршума на тоя тип?

Погледнах я — докато говореше, беше вперила очи право напред.

— Добро утро и на вас, агент Лосън.

— Отговори на въпроса, Кели.

— Предполагам, че доста хора биха желали да го направят.

Лосън пъхна ръце дълбоко в джобовете си.

— Ясно ми е, че за вашия кмет това е предпочитаното решение — каза тя. — Освен това, доколкото знам, и моят шеф няма да се възпротиви особено. Проблемът е…

— Проблемът е, че аз не съм наемен убиец. Дори и да бях, нямам представа кой е той, къде се намира, нито пък какво още ни готви. Освен това бих се обзаложил, че си имаме работа с двама души.

— Може би. Сега ще ти кажа нещо, което Родригес вече знае, но бих желала да го чуеш от мен.

— И какво е то?

— Повечето от екипа искат да бъдеш отстранен от разследването.

— А има и такива, които биха желали да ми нарисуват мишена на гърба и да ме използват като примамка.

— Да, има и такава фракция, но преобладаващото настроение в групата е, че ти си за отвличане на вниманието. Че оня тип те използва, за да ги тласне по погрешна следа.

— Е, и?

— И поради това трябва да бъдеш отстранен.

— Добре поне, че не се изкиска, докато го казваше.

— Не го приемай лично. Всъщност защо пък не? Ако това те интересува, аз не приемам тяхната оценка.

— А, тъй ли? И защо?

— Понякога Бюрото изопачава фактите, за да ги нагоди към работната хипотеза.

— И ти смяташ, че и в този случай постъпват така?

— Възможно е. Този тип положи големи усилия, за да те въвлече в играта. А моят инстинкт ми казва, че това е нещо, което не бива да се подценява.