Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 38

— Моята професия си ми харесва, Рейч. — Обух си джинсите и завързах връзките на новите си маратонки. — Макар да не съм кой знае колко добър в нея.

— Напротив, много си добър. И изобщо не е там въпросът.

Посегнах към пистолета си в горното чекмедже на скрина. Тя пресрещна ръката ми и я задържа в своята.

— А къде е въпросът? — попитах със стиснати зъби.

— Време ти е да пораснеш.

Издърпах ръката си, бръкнах в чекмеджето и намерих пистолета.

— Ако не бях пораснал, щях ли да се занимавам с това тук? — Закрепих кобура за колана си.

— Нямах това предвид.

Седнах на леглото. Този път тя не седна до мен.

— Моята работа е различна.

— Твоята работа е опасна. — Рейчъл беше майстор на логичната, подредена мисъл. И сега, докато говореше, тя заизрежда смъртните ми грехове на пръстите на ръката си. — Работиш сам. Не, не бих казала, че работиш. Ловуваш. Това е, което вършиш. Ти си ловец на хора. А пък някои от тези хора на свой ред също са ловци на хора. Носиш пистолет и най-редовно го ползваш. Нямаш партньор, не искаш подкрепления, дори не знам дали имаш здравна застраховка. И което е най-лошото, всичко това ти харесва.

— Е, и? — Когато се чувствах притиснат в ъгъла, винаги прибягвах до безглаголни изречения.

— Докъде ще те изведе това? Каква кариера очакваш да направиш?

— Искаш да кажеш дали като награда за усилията си няма един ден да получа куршум в тила?

— Именно, Майкъл. Това би било добре да се знае отрано. Пък и вече не си сам, ако случайно си забравил.

Сякаш по даден знак палето доприпка в стаята, скочи в скута на Рейчъл и ме загледа неодобрително.

— Нищо от онова, което върша, няма да ти навреди. — Посочих с жест стаята наоколо. — Да ни навреди.

— Това няма как да го знаеш.

— Но го знам.

— Откъде?

— Откъде какво?

— Откъде си толкова уверен? Как можеш да ми обещаваш такива неща? Как изобщо можеш да го кажеш и да не се досещаш, че е лъжа?

Наведох поглед, потърсих часовника си и го намерих.

— Виж, Рейч, трябва да тръгвам. Хюбърт Ръсел ще ме чака, а Винс може направо да гръмне някого.

Сепнах се леко от последните си думи, но Рейчъл сякаш не забеляза. Целунах я по челото, взех папките на Джим Дохърти под мишница и си излязох.

Както обикновено, съдийката бе задала уместни въпроси. И както обикновено, аз й бях предложил плоски шегички вместо отговори.

22

Кафе „Филтър“ се намираше в квартала „Бъктаун“, известен в миналото с козите, които полските имигранти са отглеждали в дворовете си. Козите отдавна ги няма, а на тяхно място днес са се появили хипстъри и почитатели на емо стила и готиката с тежък лилав грим и вечно насълзени очи — повечето наскоро завършили колеж и живеещи в преустроени фабрични цехове. Бяха отдадени на себепознание и се вземаха много на сериозно. Юпита с татуировки и без чувство за хумор.

Седнах на една маса край витрината. Сервитьорката се заклатушка към мен на черните си обувки на високи платформи. Беше облечена с артистично окъсани дънки, изпънати до спукване, и тениска с надпис: „Ние никога не спим“. Докато слагаше чашата ми с кафе на масата, с другата ръка пишеше някакъв есемес на мобилния си телефон.