Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 97

— Това не е проблем — рекох. — Имаме по-важна работа.

Родригес и Рита едновременно скръстиха ръце пред гърдите си и млъкнаха. Сякаш бях магьосник, който с един замах щеше да подреди липсващите части на пъзела. Натиснах един клавиш и на екрана се появи познатият имейл. Бях го чел три пъти. Набрах няколко думи в отговор и затворих прозореца. Откъм стълбището долетяха тихи стъпки, вратата проскърца и се отвори. На прага се появи дребна фигура с превръзка през рамото.

— Здрасти.

— Моли — рекох аз, заобиколих бюрото и несръчно я прегърнах. — Благодаря ти, че дойде.

— Искаха да ме оставят в болницата и през нощта, но се измъкнах — рече тя.

— Добре си направила.

Придърпах един стол и я сложих да седне.

— Моли Карълтън — представих я аз. — Това са Рита Алварес от „Дейли Хералд“ и полицейски инспектор Винс Родригес. Моли е част от научния екип, който изследва патогените.

Винс и Рита се ръкуваха с гостенката, а аз се върнах зад бюрото.

— Какво ви е на ръката? — попита Рита.

— Сутринта стреляха по мен. Само драскотина.

— Нека отгатна — рече Родригес. — Били сте с Кели.

— Стреляха по нея, докато прекосявахме една опасна зона — обясних аз.

— С какво? — попита Рита.

— С метрото. — Извадих найлоновата торбичка и я побутнах към Родригес. — Изчоплих куршума от стената на вагона. Дали ще можеш да го сравниш с онзи, който намерихме в мазето на Корееца?

Родригес опипа торбичката с върха на пръстите си.

— Искаш да разбереш дали човекът от снимката е преследвал и Моли?

— Или мен — кимнах. — И в двата случая проявявам интерес.

Моли взе снимката.

— Познаваш ли го? — попитах, внимателно наблюдавайки лицето й.

Тя поклати глава.

— Трябва ли?

— Подозираме, че именно той стои зад заразата.

Моли изпусна снимката, сякаш беше някое от чудовищата в лабораторията им.

— Кой е той?

— Добър въпрос.

Измъкнах още една торбичка от джоба си.

— Какво е това? — попита Моли.

— Угарка.

— Виждам, че е угарка. Но защо я размахваш пред мен?

Разказах й за чувалите за трупове в мазето на Корееца. И за високия мъж с пушката.

— Човекът на снимката?

— Да.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Какво общо има цигарата?

— Подуших цигарен дим в мига, в който се спуснах в мазето. Фасът беше под стълбите.

— И реши, че е негов?

— Да. Изглеждаше ми доста пресен.

Моли вдигна торбичката на светлината, която идваше от улицата.

— Ако изобщо има ДНК, тя ще бъде от слюнката по филтъра.

— Какви са шансовете?

— Какво ще правиш с профила, ако открия такъв?

— Ще те помоля да го пуснеш в базата данни на ФБР. Може би ще открием име към лицето, с което разполагаме.

Оставих Моли да разглежда угарката на спокойствие и се обърнах към Рита.

— Какво става с проследяването на парите?

Рита се нацупи.

— Вече ти казах, че ще опитам. Още утре сутринта.

— Благодаря ти.

— Усмихни се — посъветва я Родригес. — Поне няма да нарушаваш законите като мен.

— Може би трябва да изолирам ДНК-то още тази вечер — замислено каза Моли. — Защото влизането в базата данни на ФБР съвсем не е лесна работа.