Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 96

Делука прегъна показалец. Джони Епъл изскочи от мрака и седна на свободния стол.

— Моите момчета се появиха в магазина на Корееца около три следобед в деня на убийството му — поясни Епъл. — Чакаха ченгето, което трябваше да донесе дрогата.

— Но тя вече е била доставена — възразих аз.

— Корееца ни даде грешен час на доставката — намръщи се Епъл и хвърли някаква снимка на масата. — Този тип се появил от задната уличка час-два преди Кели.

Надвесих се над снимката. Висок мъж, облечен с дълго кожено палто. През рамото му висеше черен сак със златни ширити.

— Моите хора не могат да кажат дали преди това е бил в магазина — добави Епъл. — Все още не са знаели, че Корееца е мъртъв.

— Това ли е стоката? — попитах аз и посочих черния сак.

— А ти как мислиш? — изсъска Делука. Изпитах неволни симпатии към онези от подчинените му, които бяха позволили на непознатия да се оттегли жив.

— Не го познавате, така ли? — подхвърлих.

— Ако го познавахме, сега нямаше да си губим времето в празни приказки.

Плъзнах снимката към Родригес, който поклати глава.

— Рита?

Тя погледна снимката.

— Никога не съм го виждала.

Почуках с пръст по размазаните черти на лицето от снимката.

— Значи този тип изскача от нищото, влиза в магазина на Корееца и ви отмъква стоката.

Джони Епъл кимна. Пропусна да добави, че двама от хората му са били свидетели на това, но не са се намесили.

— Нищо не сочи, че този човек има нещо общо с чувалите за трупове — обади се Рита.

— Има още — каза Джони и хвърли на масата нови две снимки.

Същият тип се отдалечаваше по задната уличка в Уест Сайд.

— На тази тук увеличихме фокуса и установихме, че нещо стърчи от джоба му — добави бандитът.

— Прилича на парче кожа — вметна Рита.

— Това е торбичка от противогаз — рекох. — Какво има на другата снимка?

— Палтото му леко се разтваря, докато слиза от тротоара — отвърна Джони и опря показалец във фотографията. — Носи скрита пушка под него. Може би на ремък през рамото.

Тримата се надвесихме над снимките, а Вини Делука се нагърби с обобщенията.

— Човекът е дошъл подготвен — рече той. — Влиза в магазина с противогаз и пушка.

— Което означава, че е знаел за изпускането на заразата — добавих аз.

— Часове преди официалното съобщение — каза Рита.

— Значи сме квит — кимна Делука. — А сега да поговорим за моята доставка.

49

Приведен над бюрото в кабинета си, аз гледах как се сменят светофарите на Бродуей. Родригес и Рита седяха срещу мен. Полицаят се облегна на стола си, вдигна глава към бронзовия плакет на стената и с недоумение огледа изписаните на старогръцки думи.

— Какво е това, по дяволите?

— Цитат от Хераклит — поясних аз. — „Всичко тече, всичко се променя“.

— Умно го е казал — кимна приятелят ми. — Тази сутрин бях просто ченге, но сега вече съм наркопласьор на бандитите.

— Стига — въздъхна Рита. — Все пак имаме някаква улика.

Родригес взе снимката, която получихме от Делука.

— А как ще го идентифицираме?

— Може би чрез Вътрешна сигурност? — предложи Рита.

— Няма начин — възрази глава Родригес. — Обещах на кмета да не замесваме федералните. Няма да им казваме нито за Делука, нито за дрогата, която ще му доставим.