Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 95

— Как да бъдем сигурни, че информацията ти е истинска? — попитах аз.

— Ако не я харесаш, няма бизнес. — Делука пресуши чашката и се протегна. — Ще изляза да се поразходя. А вие се свържете с шефовете си и ми кажете дали ще правим герой от Кели.

Босът се насочи към изхода, следван от тихи стъпки. Отвори се врата, проблесна светъл правоъгълник. После останахме сами. Родригес изруга под нос.

— Не мога да направя това, Кели.

— Колко са мъртвите в Уест Сайд до момента, Винс?

— Не са ни дали бройката.

— Аз бях в болницата „Кук“. Нахвърляли са ги из коридорите. Чакат хладилни микробуси, в които да ги съхраняват до изгарянето.

Родригес хвърли поглед към приятелката си, която пушеше цигара и гледаше нагоре към лампата.

Извадих джиесема си и го плъзнах по масата.

— Аз ще вкарам дрогата — рекох.

— А после ние ще се обръщаме на другата страна в продължение на цяла година, а? — засече ме Родригес.

— Делука е прав — обади се Рита. — Бандите и бездруго имат картбланш да продават свободно. Каква е разликата?

— Разликата е, че аз съм ченге, Рита.

— А твоите колеги по униформа доставят дрогата, по дяволите! — Тя скочи на крака и столът й остро изскърца по циментовия под. — Говорим за човешки живот, Винс! Може би за хиляди хора, които ще умрат. За какво? За честта на пагона? Моля те! Преглътни гордостта си и помогни на Майкъл, стига да можеш!

Рита се отдалечи. Двамата с Родригес гледахме огънчето на цигарата й, което подскачаше в мрака.

— Ти си трън в задника ми, Кели! — изрева той.

— Но тя е права и ти го знаеш!

— Мръсно копеле! — въздъхна Родригес, после посегна към джиесема на масата и набра някакъв номер.

48

Отново седяхме около масата. Аз, Рита и Вини Делука. Пиехме кафе и избягвахме да се гледаме в очите. Родригес не изпусна телефона близо час. Първо говори с шефа си, а после и с кмета, опитвайки се да им обясни защо е наложително общината да се превърне в наркотрафикант. Разговорите не бяха леки, но нямаше как да бъдат други. И в крайна сметка се получи.

— Осигурих ти една последна доставка — обяви Родригес, след като се върна на масата. — Плюс шест месеца спокойствие. Но замесените ченгета изгарят, а складът за полицейски улики става недостъпен за вас.

— Значи трябва да си търсим нов доставчик, а? — направи гримаса Делука.

— Това е единственият начин да се получи.

Мафиотът прехапа долната си устна, за да не избухне в смях. Досега бяха плащали на корумпирани ченгета за малки количества дрога, но днес общината беше готова да им я предостави безплатно. Като на всичкото отгоре и ги закриля. Няма такава сделка!

— Кой ще докара стоката в забранената зона? — попита Делука.

— Аз — отвърнах. — Вече бях там. Мога да влизам и излизам без никакви проблеми.

— Не те ли е страх от шибания вирус?

— При цялото ми уважение, това не е твоя работа. Ще докарам стоката там, където ми посочиш. А сега бих искал да видя какво купуваме.