Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 23

Пъхна се под закованите на кръст дъски на входа и се озова в просторна стая, разделена на части от чаршафи и паянтови сенници, използвани като паравани. До стената спяха двама наркомани, които не усещаха лъчите на слънцето, пълзящи по рошавите им глави. Един пияница отпиваше от бутилката в ръката си и трепереше под парцаливо одеяло. Друг беше опрял пръст на устните си и замислено наблюдаваше движенията на момчето, което се беше появило в стаята. Близкият чаршаф се раздвижи и от него се показа главата на дванайсетгодишния Туист — едно от хлапетата, които висяха на ъгъла при появата на ченгето.

— Избяга ли, Маркъс? — попита той.

— Щом съм тук — сви рамене новодошлият.

Туист се ухили, а Маркъс плесна протегната му ръка.

— Отивам до магазина — рече Туист. — Искаш ли нещо?

— Не, добре съм.

— Сесил питаше за теб.

Раздвижи се още един чаршаф. От него се измъкна Сесил, следван от Джеймс.

— Къде беше, по дяволите?

Сесил беше лейтенантът на техния квартал. Ако Маркъс оплескаше нещата, последиците бяха за Сесил. Или поне така твърдеше той.

— Куката ме спипа.

— Говори ли с теб?

Маркъс кимна и Сесил пристъпи към него. От дългите му кичури висяха гроздове бели мъниста, които тракаха при всяко поклащане на главата му.

— Какво искаше тоя шибаняк?

— Трябва да говоря с шефа.

Сесил стовари юмрука си в брадичката му. Наркоманите надигнаха глави, привлечени от предстоящото шоу.

— Ще говориш с мен, мръсен негър!

Маркъс се надигна и изплю кървава храчка върху дъските. Сесил го беше удрял и друг път, но малките нямаха право да отвръщат на по-старшите.

— Кажи му — умолително го погледна Джеймс, който очевидно не искаше скандалът да се задълбочава. Маркъс огледа Сесил от горе до долу, машинално свивайки и отпускайки пръстите на ръцете си. Нека проклетият негър да се наслаждава на мига, защото някой ден ще го гръмна, помисли си той. Намеренията му в това отношение бяха съвсем сериозни.

— Куката каза, че Корееца е вън от играта. Отсега нататък ще работим с него.

Сесил отново го удари, този път с отворена длан.

— Жалък глупак! Какви простотии дрънкаш?

— Така каза куката. Днес ще пристигне последната доставка на Корееца. След нея вече го няма. Куката рече, че изобщо не му пука от мутрите на Корееца.

Сесил погледна Джеймс, който поклати глава.

— Отиваме при Рей Рей — каза Сесил, хвана ръката на Маркъс и го повлече след себе си.

11

Рей Рей Сампсън не говореше много. Нямаше смисъл. Поначало си беше играч със самочувствие, подкрепено от достатъчно ум, за да управлява бизнеса. Намериха го в един от складовете със стока, намиращ се на пресечка и половина от къщата, която обитаваше Маркъс. Беше седнал на канапе на зелени и бели райета, заобиколен от трима въоръжени мъже. Двама от тях бяха непознати за Маркъс, а третият беше Джейс — кльощав тип с черни очи като две бучки въглища. Рей Рей опъваше ластици върху пачки с пари.

— Какво има? — вдигна глава той.