Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 22

Днес обаче Маркъс пренебрегна красотата наоколо, концентрирайки се върху грозотата вътре в себе си. Няколко бързи щрихи с молива оформиха лицето на ченгето, като се постара да подчертае полуотворените му устни. Останалата част от тялото му чезнеше надолу към черните павета. Тлъсти буболечки покриваха гърдите му, а около краката му се увиваше змия. Устата на ченгето беше разтворена в безмълвен вик, ръцете му бяха вдигнати високо нагоре, към ръба на страницата. Моливът на Маркъс изскърца върху хартията и спря. Очите му опипаха рисунката, после я обърнаха странично и тетрадката се затвори.

В парка пареше тишина. Слънчевите лъчи с мъка си пробиваха път през облаците. От вътрешността на оранжерията долиташе плисък на вода. Някой миеше стъклата с гъба, окачена на дълга дръжка. Млада бяла жена излезе навън и тръгна по алеята. Беше в напреднала бременност и придържаше с ръце натежалия си корем.

— Какво правиш? — попита тя, настанявайки се на пейката до него.

— Нищо — отвърна Маркъс, отвори тетрадката и отново започна да скицира. Жената наблюдаваше ръцете му. Тя беше наркоманка, която се люшкаше между бандите на Уест Сайд и според обстоятелствата харчеше парите на някой глупак или просто висеше по ъглите, когато тези пари секваха. Маркъс беше чувал, че се готви да продаде бебето си веднага след като го роди.

— Какво рисуваш? — попита тя, плъзгайки поглед по тясното пространство, което ги разделяше.

— Нищо.

— Познавам ли те?

Той се обърна да я погледне. Тънък пуловер покриваше корема й и почти докосваше жълто-червената роза, татуирана на врата й.

— Не.

— От „Четворките“ ли си?

Маркъс поклати глава и отново насочи вниманието си към тетрадката. Усети тихото къркорене на червата си и стисна молива. Тя се премести по-близо, дишайки тежко.

— Искаш ли една свирка?

Той отново я погледна. Тя трепереше, но не от треска. Маркъс мразеше наркоманите. Мразеше и бебето в корема й.

— Не.

— Ще ти го духна, стига да имаш желание — настоя тя и погледна многозначително към розовите храсти наблизо.

В съзнанието на Маркъс изплува представа за нож. После затвори тетрадката си и стана.

— Май не си падаш по женските, а?

Смехът на бременната прониза мозъка на Маркъс, който закуцука по алеята. След няколко метра бедрото му се отпусна и той се затича.

Домът му се намираше в изоставена къща, застроена в незаконно отрязан парцел западно от Гарфийлд Парк. Маркъс не знаеше как се казва улицата, на която живееха вече трети месец. Тя много му харесваше, главно защото двете съседни сгради също бяха празни. Напълно празни. Според по-големия му брат Джеймс те били собственост на „Четворките“, които държали там пари и стока. Маркъс не прояви интерес. За него най-важни бяха тишината и спокойствието, които царяха наоколо.