Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 21

— Това е най-доброто решение за нас. Хлапаците не задават въпроси, но приемат нещата сериозно. Все още не са обиграни дотолкова, че да забравят какво им се нарежда.

— Значи „Четворките“ ще получат посланието?

— То трябва да стигне до Рей Рей, истинското му име е Рей Сампсън. Със сигурност ще го получи, но въпросът е как ще отрежем Корееца…

— Това е моя грижа.

Куин вдигна ръка и отстъпи крачка назад.

— Добре, няма проблеми.

— Страх ли те е от Корееца?

— Говори се, че разполага с цяла армия биячи и не се колебае да я използва.

— И ще посегне на ченгетата?

— Защо не?

— Колко ти плаща?

— Двайсетачка на доза — махна с ръка Куин.

— А колко често му доставяш стока?

— Три, най-много четири пъти годишно. По двайсетина пакета.

— Значи по четиристотин дози три-четири пъти в годината.

— Горе-долу.

— Милион и половина, разделени на около дузина, нали така?

— Приблизително — сбърчи чело Куин, затруднен от сложните сметки.

— Ако това е базата на Корееца при продажбата на „Четворките“, значи те правят три пъти по толкова. Което означава, че ти трябва да ни докарваш шест пъти повече, по дяволите!

— Те си имат дистрибутори.

— А ти имаш стоката, Куин. Или по-точно аз я имам… И то в неограничени количества.

Очите на Куин се насочиха към багажника, а мъжът зад волана кимна.

— Направи така, че Корееца да получи доставката си още днес.

— Цена?

— Нека остане двайсет.

Куин се усмихна в себе си. Цената на едро на улицата беше двайсет и два долара за доза. Той щеше да я вдигне на двайсет и три и да прибере разликата.

— Един-двама униформени ще я смъкнат — рече на глас той.

— С маркирани коли ли я доставят?

— И още как — ухили се Куин. — Пласьорите много се кефят.

— Обзалагам се, че е така. А какво става с „Асата“?

— В момента са слаби — сви рамене Куин.

— Значи да не им продаваме?

— Не съм казал такова нещо. Преди пет години за малко да изхвърлят „Четворките“ от бизнеса.

— Какво се случи?

— Появи се Рей Рей. Новият главатар на бандата за Кейтаун. Умно копеле, пипа със здрава ръка. Най-подходящият ни партньор в бизнеса.

Мъжът зад волана щракна багажника за втори път и кимна. Куин огледа безлюдния паркинг, прехвърли сака в своята патрулка и се върна край страничното стъкло.

— Изглеждаш зле, Куин.

— Явно съм хванал грипа. Като свърша тук, се прибирам у дома и лягам.

— Първо се погрижи за дрогата — рече мъжът зад волана и включи на скорост.

Куин отстъпи крачка назад, представяйки си колко лесно би могъл да гръмне новия си бос право в лицето. Полицейски инспектор Винс Родригес вдигна стъклото и потегли. Беше време за обилна закуска.

10

Преди да се прибере у дома, Маркъс Робинсън се отби в Гарфийлд Парк. Ребрата го боляха, бедрото му беше здравата ожулено от калника на патрулката, но въпреки това можеше да се движи нормално. Седна на една пейка близо до входа на оранжерията и спря поглед на бяла жена с шапка в розово и синьо, която водеше момченце и момиченце към изложбата на азалии и хортензии, обозначена с ярки плакати. Момченцето срещна погледа на Маркъс и бързо извърна глава. Добра идея. Маркъс измъкна тетрадката и моливите. Веднъж беше влизал в оранжерията, но там се оказа много горещо, а той се почувства неудобно от толкова много погледи върху себе си. Оттогава насам предпочиташе да бъде навън и да рисува парка. Цветен килим през пролетта и лятото, големи правоъгълници трева и голи лехи през есента, дебел сняг върху скулптурите през зимата — това предлагаше частната му художествена галерия.