Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 24

Сесил избута Маркъс пред себе си.

— Това негърче иска да ти каже нещо.

Рей Рей наклони глава и впи поглед в Маркъс, който не отмести очи.

— Как се казваш, малкият?

— Маркъс.

— А ти? — кимна към Джеймс шефът на бандата.

— Джеймс Робинсън. Маркъс ми е брат.

Рей Рей хвърли поредната пачка върху купчината на масата.

— Играеш ли?

Джеймс кимна. Шестнайсетгодишен, той вече беше висок почти метър и деветдесет.

— Къде играеш?

— В „Ор“.

— Мамка му — изруга Рей Рей и се огледа.

Хората му избухнаха в смях. Без Джейс, който бавно разопакова плочка дъвка и я хвърли в устата си.

— Мислиш ли да играеш в колеж? — попита Рей Рей.

Джеймс беше изплашен. Както винаги, когато не играеше баскетбол. Маркъс видя как адамовата му ябълка нервно подскочи нагоре-надолу, докато устните му почти беззвучно прошепнаха:

— В „Де Пол“.

— Ще му дадат стипендия — поясни Маркъс, усещайки цялата тежест на вниманието на присъстващите.

— На колко си години? — попита го Рей Рей.

— На тринайсет.

— Изглеждаш по-голям — излъга Рей Рей и се усмихна.

Маркъс отвърна на усмивката, очите му се спряха на черния пистолет, който лежеше на масата.

— Някога държал ли си такова нещо? — взе го в ръка Рей Рей.

Маркъс поклати глава. Това беше неговата лъжа. Босът върна пистолета на мястото му и го побутна към него с ръкохватката напред.

— Хайде, вдигни го. Трябва да усетиш какво е.

Маркъс се подчини. Ръката му изведнъж увисна от тежестта.

— Жалкото негърче дори не може да държи шибания пищов — изсмя се Сесил.

— Напротив, справя се много добре — каза Рей Рей и се приведе напред. Цялата стая сякаш се надвеси над Маркъс.

— Искаш ли да гръмнеш?

Маркъс кимна и хвана пистолета с две ръце.

— Това е свято нещо, малкият. Особено когато за пръв път запънеш петлето.

Маркъс погледна надолу към оръжието, което сякаш се беше превърнало в продължение на ръцете му.

— Мислиш ли, че можеш да гръмнеш някого?

Маркъс отново кимна.

— Кого би искал да светнеш, малкият?

Маркъс спря хладен поглед върху лицето на Сесил.

— Малкият май не харесва Сесил — отново се усмихна Рей Рей.

— Ще го гръмна право в главата!

Мъжете се разхихикаха.

— Копеленце мръсно! — изсъска Сесил и посегна към пистолета на колана си.

Рей Рей вдигна ръка. Джейс и един от непознатите пристъпиха напред.

— Вземете го.

Пистолетът на Сесил премина в ръцете на горилите.

— Как се отнасяш с хората си, Сесил? — изправи се Рей Рей.

— Както трябва.

Ръката на Рей Рей се стрелна напред и го сграбчи за косата. Няколко мъниста се търкулнаха на пода.

— Аз чувам друго, Сесил.

— Рей!

— Млъквай!

Рей Рей пусна лейтенанта си и опря два пръста в челото му. Сякаш се готвеше да го благослови.

— Чувам, че обичаш да ги пошляпваш — процеди той. Очите му опипваха лицето на Сесил, търсейки и откривайки признаците на страха. — Бърз си с юмруците, особено когато имаш пред себе си някой дванайсетгодишен като тоя тук. Нали беше на толкова, Маркъс?

— На тринайсет съм.

Рей Рей разпери ръце, сякаш търсеше помощ.

— Как да очакваме лоялност от младата смяна към някой, който ги пребива от бой? — оплака се той. — Мисля, че на това трябва да се сложи край.