Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 124

— Двамата с Джон стигнахме до заключението, че рано или късно компанията ни ще се нуждае от допълнителна защита — започна тя. — Не веднага, но в близкото бъдеще. Затова решихме да заразим с биологично оръжие почти четвърт милион души в района на Залива. С вирус, който нарекохме „Обитателя“. Това се случи преди четири месеца.

Погледнах към Дол. Тъмното дуло на пистолета му беше насочено право в мен. После гъгнещият глас на Моли отново подразни слуха ми.

— Това е спящ вирус. Никой не може да се разболее, преди вирусът да бъде активиран. Но когато това се случи, заразеният умира в рамките на два дни.

— Не ти вярвам — рекох.

— Изпратихме във Вашингтон част от генетичния му код. Те го изследваха и повярваха. Нямаше как да не ни повярват.

— Значи тя те шантажира, а? — извърнах се към Дол аз.

— Стодард се свърза с шефа ми в момента, в който ти започна да подреждаш пъзела. Казал му, че Си Ди Ей е виновна за заразата в Чикаго и му обяснил защо. А после му казал и за Обитателя. Поставяйки условието да бъдеш незабавно отстранен.

Моли натисна още няколко клавиша и екраните потъмняха.

— Аз обичам страната си, Майкъл.

— Това пък какво означава, по дяволите?

— Означава, че бих могла да продам играчките си на онзи, който предложи най-добра цена, а такива съвсем не липсваха. Но не го направих.

— Значи си била и патриот, а? — казах аз и пристъпих към нея.

— Достатъчно! — извика Дол, скочи на крака и зае позиция в средата на стаята, откъдето можеше да наблюдава и двама ни. В следващия миг той хвана Моли за ръката и я повлече към изхода. — Трябва да ви изведем оттук, мис Карълтън.

— Няма да я върнеш — подхвърлих след нея аз.

— Кого няма да върна? — обърна се Моли.

— Елън ще научи истината за сестра си.

Чертите на Моли грозно се разкривиха.

— Какво ще стане с него? — попита тя, обръщайки се към Дол.

— Това не е ваша грижа, госпожо — отвърна Дол и отново кимна към вратата. — Сега най-важното е да ви измъкнем от тук. Веднага!

Моли изглеждаше така, сякаш искаше да се бори. После се задави от пристъпа на суха кашлица. Дол я изведе навън и ключалката изщрака зад тях. Пет минути по-късно отново се появи. Пистолетът все още беше в ръката му.

— Какво да правя с теб, по дяволите? — загрижено попита той.

64

Стоях в дъното на катедралата „Холи Нейм“ и наблюдавах как ВИП персоните се подреждат за сутрешната служба. Йерархията е всичко. Никой не знаеше това по-добре от кмета Джон Джулиъс Уилсън. Ако президентът беше тук, той със сигурност щеше да му отстъпи мястото на първия ред пейки. Но в случая той се настани по средата на пътеката, отдясно на вицепрезидента. Камерите бяха подредени вдясно от олтара. Достатъчно далеч, за да не развалят общия фон, и достатъчно близо, за да уловят вълнението на кмета, който опипа молитвената си броеница и изпусна поредната сълза.

Измъкнах „Трибюн“ изпод мишницата си. Безспорно мъката беше утринното облекло на града, затънал до коленете в нечистотии и тиня.

ВТОРОТО ЗАРАЗЯВАНЕ НЕИЗБЕЖНО

ПАТОГЕН МУТАНТ ЗАСЕЧЕН В РАМКИТЕ НА ГРАДА

„КУК“ ПРАВИ СПЕШНА ЗАЯВКА ЗА

100 000 ЗАЩИТНИ КОСТЮМА

РЕПУБЛИКАНЦИ СТОЯТ ЗАД ЗАРАЗАТА — ИСКАТ

ИЗБОР НА НОВ ПРЕЗИДЕНТ