Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 125

Под тези заглавия беше поместено посланието на деня — статия на първа страница за неоткриваемите вируси. Как действат, какви поражения нанасят, защо трябва да се страхуваме от тях. Нямах представа за броя на хората, които знаеха за съществуването на Моли Карълтън и нейните заплахи. Но един беше достатъчен, за да подпали фитила.

— Колко живота си въобразяваш, че имаш?

Обърнах се. Винс Родригес стоеше под главния портал на „Холи Нейм“, облян в слънчева светлина.

— Аз ли? Нима имам врагове?

Родригес се приближи и ме почука по гърдите.

— Казах ти да не се доверяваш на онзи негодник.

Беше прав. Джеймс Дол твърдо беше решил да ме просне на студения под на лабораторията, за да правя компания на Джон Стодард. Направих опит да го умилостивя, като му показах снимките, които бях направил с телефона си. Червената боя, закованите прозорци и труповете. Ама той не се впечатли и в крайна сметка се принудих да му връча флашката, която ми даде Елън. Тя съдържаше скрит запис на заседанието във Вашингтон, на което Дол и приятелчетата му обсъждаха начините за контрол на заразени жилищни квартали, включващи и четири различни варианта за опожаряването на Кейтаун. Снимките той би могъл да обясни по някакъв начин, но нямаше как да се измъкне от записа на собствените му думи. След няколко телефонни разговора двамата с Рита Алварес бяхме обявени за „приемлив риск“. Поне засега.

— Как мина срещата ти със семейството на Тереза? — попитах.

Останките на Тереза Джаксън бяха изгорени заедно с всички останали.

— Имаше само една сестра — отвърна Родригес. — Не беше особено развълнувана.

— Съжалявам.

— Няма защо. Аз ще запазя праха й.

Очите на приятеля ми овлажняха. Някъде високо над главите ни прозвуча орган, към който се присъедини и църковният хор. След като свършиха, кардиналът се изправи на амвона и започна да сипе благословиите си. Родригес ме побутна. Излязохме навън през тежките бронзови крила на портала. Утринното слънце ни заслепи.

— Къде е Рита? — попитах.

— Къде е Рита, къде е Рита… — намръщи се Родригес. — Писна ми от този въпрос! Рита знае всичко, но не може да публикува нито дума!

— Поне е жива — рекох.

— Ще й предам думите ти — каза той, сложи си тъмните очила и седна на стъпалата пред катедралата. Присъединих се към него.

— Ще намеря начин да й се отблагодаря.

— А на мен как ще се отблагодариш?

Родригес изобщо не ми беше давал никаква балистична експертиза. А Рита Алварес не беше проследила никакви „парични потоци“. Бях ги използвал в кабинета си с единствената цел да накарам Моли Карълтън да се почувства вътре в нещата. Част от разследването. А когато обяви съвпадение с ДНК пробата на Гилмор, за мен остана само една улика, която бях длъжен да проследя. Всичко друго беше димна завеса. Начин да се стигне до края.

— Май не ти харесва ролята на примамка, а?

— Най-вече не ми харесва да доставям дрога на бандитите!

— „Четворките“ си имат нов главатар.