Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 122

— Моли?

— Тя нае Гилмор. Плати му да разпространи патогена в момента, в който пропяха „канарчетата“. Така нещата щяха да изглеждат като терористична атака.

— Какво ще ми кажеш за самия вирус?

— Още преди година тя започна да работи върху модификациите на „тътена“. Действието му е ограничено до три-четири дни. Контролирано убийство, както ти спомена. Достатъчно да подплаши всяко правителство. А после щеше да демонстрира възможностите на Си Ди Ей за ликвидиране на кризата, осигурявайки безоблачно бъдеще за нашата компания. А и за цялата страна.

— А петстотинте мъртви?

— Те бяха цената, която трябваше да се плати. Фактически напълно поносима. А сега ми дай спринцовката!

— Не чух най-интересната част от тази история — поклатих глава аз.

— Какво още искаш?

— Бандите, Стодард. Искам да чуя всичко за бандите.

— Не знам нищо за никакви банди.

— Израснал си в Кейтаун, нали?

— Всички го знаят — сви рамене ученият.

Хвърлих на масата документите, които си бях извадил от „Нортуестърн“.

— През есента на две хиляди и четвърта си преподавал във вечерното училище „Келог“. Един от твоите ученици е бил Рей Сампсън. По-късно си станал негов съветник.

Не бях сигурен, че Стодард ме слуша, затова побутнах документите към него и извадих най-отгоре снимката на Рей Рей.

— Този човек беше главатар на „Четворките“ допреди седмица, когато беше убит.

— Е, и?

— Мисля, че сте работили заедно. Именно ти си му казал за заразата и си го снабдил с известно количество защитни маски. Искам да знам защо.

— Не знам за какво говориш.

— Вече усещаш ли как гърлото ти се подува? — попитах аз и погледнах часовника си.

— Моля те!

— Мога да чакам и цял ден.

Стодард огледа стаята. Видя само спуснатите щори на прозорците и гърба на Моли.

— Те бяха част от това — промърмори.

— „Четворките“ ли?

— Да.

— По какъв начин?

— От тях дойдоха парите, с които стартирах бизнеса.

— Станали са твои партньори, така ли?

— За началото на бизнеса се нуждаех от двайсет милиона долара. По онова време не можех да ги получа нито от банките, нито от дребните инвеститори, с които работех. Отговорът ми е „да“ — те действително ми предоставиха по-голямата част от началния капитал.

— А ти им препираше парите от дрогата, така ли?

— Разбира се.

— Продължавай.

— Си Ди Ей се разрастваше твърде бързо. В един момент вече нямаше как да прикривам наличието на мафиотските пари в бюджета на компанията. Рей го разбираше и искаше да остане незабележим. Но аз знаех, че това няма как да стане.

— А защо плащаше дивиденти на своите инвеститори, вместо просто да ги ликвидираш?

— Заразата в метрото беше първата и най-слабата от онова, което беше приготвил Гилмор. Останалото беше предназначено за Кейтаун, най-вече за „Четворките“ и техните лидери. Преценихме, че после природата ще влезе в правата си.

В съзнанието ми изплува фигурата на Рей Сампсън, просната на калдъръма пред църквата.

— Или едното, или другото — промърморих.

— Моля?

— Няма значение. А маските?

— Бяха дефектни, защото нямаха филтри. На практика онези нещастници бяха абсолютно беззащитни пред заразата. — Стодард се закашля в шепата си и изплю храчката на пода.