Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 121

— Не знам колко струва създаването на това нещо, но свърши добра работа. Получих една драскотина на рамото, но материята издържа на куршума в гърдите, който трябваше да ме убие. После се справих с Гилмор и се сдобих с компютъра му.

Извадих лаптопа и го поставих на масата. И двамата не го погледнаха.

— Направих ДНК тест на цигарата ти — промълви Моли. — Резултатите са документирани.

— Фалшифицирала си ги — рекох.

— Наистина ли мислиш така?

— Още когато стреляха по теб във влака, си зададох въпроса за твоята почтеност. Гилмор би трябвало да стреля по мен, но промени мишената си, и то без да се престарава. Дори и с бронежилетка ти е бил нужен доста кураж — това ти го признавам. Но когато се поразрових още малко, нещата започнаха да се изясняват. Вирусът беше дошъл от вашата лаборатория. Или от теб, или от Елън. Единствено вие двете сте били наясно за какво става въпрос. За мен оставаше да реша коя от вас е задвижила нещата.

— И ми подхвърли угарката?

— Приеми го като част от експеримента.

— И аз захапах въдицата, така ли?

— Точно така — кимнах и посочих лаптопа, който никой не искаше да погледне. — Гилмор е документирал своята част от операцията. Застраховка за в случай, че клиентът му започне да вдига пара.

Моли докосна лекичко няколко клавиша на компютъра си.

— А кой ще повярва на мистър Гилмор или на човека, който го е убил? — попита тя.

— Добър въпрос — кимнах аз и размахах пистолета си.

— Ние решително се нуждаем от адвокат — промълви Стодард, обръщайки се към някого извън стаята.

— Няма да ви трябва — озърнах се аз, после измъкнах една защитна маска и я нахлузих на главата си.

63

Извадих малък цилиндър от джоба си и им го показах.

— Какво е това? — попита Стодард с блеснали като фарове очи.

— Един от вашите продукти, Джон. Натискаш бутона и той разпръсква аерозолното си съдържание във въздуха. Зареден е с някакъв химикал, който действа доста бързо и със сигурност ще ви убие.

— Няма да го направиш! Това би било убийство!

— Всъщност изгарям от нетърпение да го направя.

— Те няма да ти позволят.

— Кои са те? — огледах се аз.

Стодард запърха с клепачи. Лицето му се обля в пот.

— Ще ви отнеме няколко минути — успокоих го аз. — Първо ще започнете да кашляте като при възпалено гърло.

Ръката на Стодард се стрелна нагоре и докосна гърлото. Моли стана и се насочи към тясното канапе в дъното. Отначало седна на него, а после полегна.

— Не ти ли е интересно, Моли?

— Нямам проблем с умирането, ако това имаш предвид.

Тя се обърна с лице към стената. Аз натиснах копчето на аерозола. Стодард се свлече на стола и започна да мърмори нещо.

— Какво има, Джон?

— Ще ти кажа всичко, което искаш.

Извадих една спринцовка от джоба си и му я показах.

— Разполагаш с двайсет минути, преди белите ти дробове да блокират. После вече ще бъде късно.

От ъгъла на лабораторията долетя кашлицата на Моли.

— Дай ми тази спринцовка! — извика Стодард.

— Първо да чуем историята ти.

— Всичко беше нейна идея, от начало до край! — извика Стодард и насочи пръст към канапето.