Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 120

— Заключена е, Моли — рекох. — А за охраната вече съм се погрижил. Седни да си поговорим, пък кой знае — може и да се измъкнеш жива…

Тя седна. Същото направи и Стодард.

— Питър Гилмор беше твърде алчен — рекох. — И това беше първата ви грешка. Дори не бяхте чували, че той е замесен в незаконни доставки на медицински консумативи. Решил да направи малко лесни пари в момента, в който научил за плановете ви по отношение на Уест Сайд. Поръчал десет хиляди чувала за трупове, които възнамерявал да пласира на черния пазар. Именно това беше следата, по която поех.

— Нима твърдиш, че лабораторията има нещо общо с патогенната зараза?

Гласът на Стодард прозвуча глухо през напоената с кръв носна кърпичка, която притискаше към разбитите си устни.

— Твърдя, че тази лаборатория е главен организатор на трагичните събития в Уест Сайд.

— Това е безумие! — изфъфли Стодард и прокара език по подутата си устна. — Защото би означавало риск от глобална пандемия.

— Ти си главният организатор, Джон — втренчено го погледнах аз. — Онзи, който разполага с така наречения „генетичен ключ“. — Очите му се извъртяха в орбитите си. Очевидно бях докоснал оголен нерв. — От Елън Бразил научих, че всяка лаборатория притежава свой уникален подпис. Включително и вашата. Тя е влязла в базата данни, идентифицирала е генетичния ключ и веднага е разбрала откъде произхожда патогенът убиец. А после се е уплашила и е избягала.

— Майкъл — обади се Моли. — Ако наистина си убил Гилмор, значи такива са били обстоятелствата. Ние бихме могли да ти помогнем.

— Вирусът е бил мутант на „Тих тътен“ — не й обърнах внимание аз. — Вие сте го проектирали така, че да действа между три и пет дни, а после да се самоунищожи. Заразата непрекъснато е била под контрол, но с това са били наясно единствено хората в тази лаборатория.

После се обърнах към Моли и добавих:

— Вие би трябвало да убиете Гилмор преди мен. Това е втората ви грешка.

Извадих пакет цигари и го плъзнах на масата.

— Аз не пуша, Майкъл.

— В тази сграда пушенето е абсолютно забранено — добави Стодард.

— Помниш ли угарката, която ти дадох? — попитах я аз. — Онази, от която свали ДНК-то на Гилмор?

— Какво за нея? — озадачено ме изгледа тя.

— Извадих я от този пакет и лично я изпуших. Гилмор изобщо не се е докосвал до нея.

Моли пребледня. Гласът на Стодард прозвуча като дрънченето на покривна ламарина, разклатена от вятъра.

— Мисля, че това беше достатъчно, мистър Кели.

— Не сте правили никакви тестове — продължих, без да му обръщам внимание аз. — Просто сте видели шанс да ме подхлъзнете и сте решили да се възползвате от него. Подхвърляте ми името на Гилмор, представяйки го като приятел на Даниъл сън, давате ми и адрес. В същото време Гилмор е в течение и вече е готов да ме ликвидира. Но пропуснахте ей това…

Подхвърлих на масата предпазната риза, която ми даде Елън. Стодард я взе.