Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 8

Някои от присъстващите на обяда бяха вече членове на кабинета му. Мнозина от тях бяха очаквали този миг в продължение на осемнадесет години. За други, по-млади, това бе началото на ерата Кенеди.

Президентът се ръкува с Ейб Чейс, новия държавен секретар, и с Джеръм Уизнър, новия министър на здравеопазването, образованието и социалните грижи. Сенаторът Бърд хвана Кенеди под ръка и го поведе от човек на човек. На този ден всеки искаше да се ръкува с президента. Скоро, като всеки Кенеди, и той се почувства като риба във вода сред това множество.

Президентът нямаше нито възможност, нито желание да изяде обяда си. Всеки искаше да поговори с него. Менюто бе съставено от любимите му ястия; започваше с крем супа от омари и продължаваше с ростбиф. Накрая, като piece de resistance на главния готвач, бе поднесена шоколадова торта във формата на Белия дом. Джоан наблюдаваше как съпругът й не обръща внимание на парчето от Овалния кабинет пред себе си. „Ако го избираха за президент всеки ден, щеше да стане на суха вейка“, прошепна тя на Мариан Еделман, която изненадващо бе назначена за главен прокурор. Мариан бе започнала да обяснява на Джоан значението на правата на децата. Джоан положи усилия да я изслуша; не, може би някой друг път.

В мига, в който се ръкува с последния гост и в който изчезна и последното парче от Белия дом, президентът вече бе закъснял с четиридесет и пет минути за парада по случай встъпването му в длъжност. Когато той и придружаващите го застанаха на трибуната пред Белия дом, най-щастливите хора сред двестахилядната тълпа бяха момчетата от почетната стража, стояли мирно в очакване на президента повече от час. Той зае мястото си и парадът започна. Първи премина федералният контингент, след което оркестърът на морската пехота изпълни марш от Соуза и „Бог да благослови Америка“. Последваха платформи с живи картини от всеки щат; някои отбелязваха паметни събития от живота на Кенеди и придаваха по-весела нотка на това важно събитие.

Когато тричасовият парад най-сетне приключи и надолу по булеварда се изгуби и последната униформа, началникът на канцеларията на Кенеди, Еди Мартин, който бе служил като негов административен помощник в Сената, попита президента с какво би желал да се заеме през времето, оставащо до бала.

— Да подпиша всички назначения и да подредя бюрото си за утре — бе незабавният отговор. — Това ще ми отнеме само четири години.