Читать «Да кажем ли на президента» онлайн - страница 16

— Е, Бари, ще се справиш ли?

— Естествено. Да докладвам ли утре сутринта?

— Не. Шефът иска да му се обадиш веднага, ако случаят се окаже по-особен. В противен случай напиши доклада тази вечер.

Телефонът на Нана иззвъня.

— Мистър Стамс от радиотелефона в колата си — каза Поли, телефонистката от нощната смяна.

— Никога не престава да мисли за работата, нали? — сподели Грант с двамата младши агенти, като прикри слушалката с длан.

— Да, шефе.

— Грант, казах ли ти, че гъркът има огнестрелна рана в крака и тя е инфектирана?

— Да, шефе.

— Добре, ще ми направиш ли една услуга? Обади се на отец Грегъри от моята църква, „Св. Константин и Елена“, и го помоли да посети гърка в болницата.

— Разбира се.

— И се прибирай вкъщи, Грант. Аспирина може да се справи и сам.

— Тъкмо си тръгвах, шефе.

Ник вече бе затворил телефона.

— Добре, вие тръгвайте.

Колвърт и Андрюз прекосиха мръсния сив коридор и се качиха в служебния асансьор, който потегляше така, сякаш го задвижваха с манивела. Най-после излязоха на Пенсилвания авеню и взеха една от колите на Бюрото.

Марк насочи тъмносиния форд надолу по авенюто, покрай Националния архив и галерията „Мелън“. Заобиколи тучните поляни на Капитолия и пое по Индипендънс авеню към югоизточната част на Вашингтон. Докато двамата агенти чакаха на светофара на Първа улица, близо до Библиотеката на Конгреса, да светне зелено, Бари погледна мрачно натовареното движение, а след това и часовника си.

— Защо не натовариха Аспирина с тази проклета задача?

Марк се усмихна. Двамата с Бари си бяха допаднали още в мига, в който се срещнаха в Академията на ФБР в Куантико. През първия ден от петнадесетседмичното обучение всеки курсант бе получил телеграма с потвърждение на назначението му. Всеки бъдещ агент трябваше да провери автентичността на телеграмите на съседите си отляво и отдясно. Целта бе да се наблегне на необходимостта от изключителна предпазливост. Марк бе погледнал телеграмата на Бари и му я бе върнал с усмивка и с думите: „Предполагам, че всичко е наред, стига правилникът на ФБР да позволява наемането на Кинг Конг“, „Виж какво, мистър Андрюз — бе отвърнал Колвърт, след като бе прочел внимателно неговата телеграма, — някой ден Кинг Конг може да ти дотрябва.“

Светофарът светна зелено, но колата в дясното платно пред Марк и Бари тръгна да завива наляво по Първа улица. За миг двамата агенти се оказаха заклещени.

— Какво според теб ще ни каже онзи грък?

— Надявам се да е свързано с големия банков обир в центъра — отвърна Бари. — Аз го разследвам, а от три седмици не съм помръднал и на сантиметър. Стамс започва да губи търпение.

— Не, не може да е замесен в това, не и с куршум в крака. По-скоро е поредният кандидат за „кутията с лудите“. Сигурно жена му е стреляла по него, след като е закъснял за вечеря. Знаеш ли, шефът би изпратил свещеник само при някой грък. Нас би ни оставил да се пържим в ада.