Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 52

Тя погледна през рамо към него, очите й се бяха разширили, и той осъзна как трябва да е прозвучало изявлението му. И че наистина го мисли.

— Кога и как се случи тази женитба? — попита Бенджамин.

— Ходих в къщата си в Майорка на почивка и Медоу ме откри там — каза Девлин.

— Не питах теб, млади човече — сопна се Бенджамин, — а прелестната ти съпруга.

Девлин се боеше да я оставя да говори, за да не каже нещо погрешно, но напразно се боеше.

— Нека кажа само, че Девлин и аз имахме бурен романс, и да спрем нещата дотук, става ли? — засмя се Медоу. — А сега тази прелестна съпруга иска питие и възможност да се отпусне и да поговори с вас.

Справяше се с дъртаците дяволски добре. Държеше се неловко само с Девлин и това му доставяше неизмеримо удоволствие.

Тя направи знак към келнера.

Той се появи до рамото й.

— Какво да бъде, мадам?

Тя се усмихна на пъпчивото колежанче със същата широка усмивка, с която се обръщаше към Бенджамин и шайката му.

— Не ме наричай мадам! Казвам се Медоу. Бих искала бутилка вода… и може ли да погледна менюто? Умирам от глад!

— Разбира се, мадам. Да… Медоу. — Смутено, момчето понечи да тръгне.

— Извинявай, Дейв! — Четири уж се смееше, но беше силно разгневен. — Искам да поръчам нещо.

Келнерът се върна и се засуети.

— Разбира се, сър. Какво ще желаете?

— Ментов джулеп, а за Девлин…

— И за мен бутилка минерална вода — каза Девлин.

— Вземи си джулеп — настоя Четири. — Баща ми има сметка тук.

— По-добре вода — обърна се Девлин към келнера.

За всички ни.

Четири понечи да възрази, но Девлин го възпря с поглед.

Проклетият Четири. Беше подвел Девлин да признае за инвестицията на Скръби в „Тайната градина“. Не че Девлин смяташе, че Четири доброволно ще каже на останалите дъртаци, но като се напиеше започваше да дрънка прекалено много и се държеше като задник.

Скръби беше рискувал положението си в това общество, за да покаже, че вярва на Девлин, и не заслужаваше предателство.

— Разбира се. Водата е любимата ми напитка. — Четири седна и запали с елегантно движение цигара, привилегирован и дразнещ, както винаги.

— Госпожо Фицуилям, ясно е, че не сте от Южна Каролина, но не мога да определя акцента ви.

Можеше да се очаква, че старият Бенджамин ще зададе въпросите, на които Девлин искаше да получи отговори.

— Я виж ти, откъде знаете, че не съм от Южна Каролина? — Тя бързо изимитира местния акцент.

— Добър слух имате — изфъфли Осгууд и дебелите стъкла на очилата му неестествено уголемиха воднистите му кафеникави очи. Това, както и неумело боядисаната коса, го правеше по-подходящ за някой фарс, отколкото за елитната група привилегировани възрастни мъже. — Обикновено когато някой янки се опитва да ни имитира, прилича на дращене на трион.

— Наистина имам добър слух. — Тя прозвуча като кокни, после с лекота превключи на испански акцент. — Вземах курсове по актьорско майсторство в колежа, но не успях да пробия като актриса.

Имаше ли тя акцент в крайна сметка, или нямаше? Девлин вече не беше сигурен. Възможно ли беше да го е заблудила още в момента, когато беше паднала върху каменния лъв?