Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 54

И защо, мътните да го вземат, даже му беше приятно, че тя го прави за смях пред групата изкуфели дъртаци? Ако не беше внимателен, тя щеше да накара града да му симпатизира.

— Какво казахте, млада лейди, когато открихте, че съпругът ви е копеле? — попита без заобикалки Бенджамин, очевидно надявайки се да сконфузи Медоу, като й каже нещо, което Девлин не е имал смелостта да й признае.

— О, татко. — Четири закри очи с тясната си, безупречно поддържана ръка.

— Добър опит — обади се Осгууд.

Не липсата на смелост бе възпряла Девлин да й каже, а липсата на време — бяха се запознали едва миналата нощ, а той рядко говореше за това, че няма баща, особено пред жена, с която се познава едва от двайсет и четири часа.

— Какво? О, предполагам, че трябваше да кажа „незаконен“. — Бенджамин предизвикваше Девлин с презрително свитите си устни. — Но съм свикнал да казвам истината без заобикалки.

Девлин изчака, любопитен да види реакцията на Медоу, както и тази на останалите.

— Няма защо да се извинявате, че казвате проклетата истина без заобикалки, поне не и в едно изискано общество. — Тонът на Медоу можеше да накара да замръзне и лула през август. — Може би когато искате да бъдете груб, господин Бенджамин, трябва да се ограничите до това да ме наричате „нахакана“ и да се надявате, че няма да схвана намека.

Погледът на Бенджамин се стрелна към нея, после се сведе под удара на презрението й.

— Браво! — Четири изпляска с ръце. Очите му горяха и той видимо одобряваше изказването на Медоу.

Девлин се беше научил да се владее и да държи лицето си невъзмутимо, но го учуди, че Медоу го защити. Учуди го и това колко вярно бе преценила тези мъже и как бе използвала слабостта им да ги манипулира. Тя държеше свое собствено страховито оръжие — и Девлин не биваше да го забравя.

— И за да отговоря на въпроса ви, господин Бенджамин: не ме интересуват родителите на Девлин, с изключение на това как са го възпитали. Самият човек ме очарова. — Тя обърна глава към Девлин и се усмихна. — Не мога да не видя харизматичността му или добротата му.

Или беше по-добра актриса, отколкото твърдеше, или вярваше на това, което казваше — и Девлин не знаеше кое го безпокои повече.

Бенджамин разбираше кога се е провалил, така че изостави тази битка и започна нова.

— Е, млади ми Девлин, докъде стигна с къщата ми?

— След три седмици „Тайната градина“ ще бъде малък пет звезден хотел и ще посреща гости — каза Девлин.

— Аз пък чух, че имаш затруднения с доставката на стоки от местните търговци. — Уилфред Кистард се облегна назад в стола си и скръсти ръце върху кръглото си увиснало шкембе.

— Местните търговци правят, каквото ги принуждават да правят. — Неведнъж някой продавач дръпваше Девлин настрана и разпалено му обясняваше, че невъзможността му да го зарежда, е само временна и ако господин Фицуилям има малко търпение…

— Подочух за някакви инциденти в имението. — Скръби забарабани по масата. — Някакви други проблеми?