Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 51
Кристина Дод
Тринадесет
— Татко. — Четири разтърси възлестата ръка на стареца. — Радвам се да те видя.
Брадли Бенджамин изсумтя и игнорира единствения си син, както беше правил от деня, в който се беше родил. Погледът му се плъзна назад към Девлин.
— Фицуилям.
— Сър. — Девлин също му протегна ръка.
Брадли я пое, стисна я за миг и веднага я пусна, сякаш се боеше да не се зарази. После присви очи и огледа красивото момиче, облечено в копринена рокля на цветя и погледът му се стопли.
— Коя е тази млада лейди?
— Медоу Фицуилям — отвърна Девлин.
Медоу се усмихна на Брадли с онази своя открита, щастлива усмивка, която Девлин бе започнал да възприема като нейна отличителна черта. Тази, с която тя толкова рядко го удостояваше.
Може и да имаше тайни, но не им позволяваше да тормозят съзнанието й.
— Радвам се да се запознаем, Брадли. — Тя разтърси сърдечно ръката му.
Брадли Бенджамин замръзна.
Беше сбъркал в преценката си. Ами че това беше Югът, Старият Юг и младите дами не се обръщаха към възрастните на първо име. В годините на младостта му те даже не се ръкуваха.
Но тогава тя се усмихна на Брадли отново и неустоимият й чар стопи резервите му.
После Девлин я представи и на останалите старчоци.
Очите им блестяха. Те сияеха. Пен Семпъл дори се поизчерви и глътна корема си навътре, а Х. Едуин Осгууд я оглеждаше с присвити очи, както мъж избира следващото си завоевание. Те всички потвърдиха истинността на поговорката: „Няма нищо по-глупаво от стар глупак“.
По дяволите старите глупаци.
Тя беше като оръжие в ръцете на Девлин, което той използва, за да получи каквото иска, когато иска, а единственото, което се изискваше от него, беше да се прицели и да натисне спусъка.
Старият Бенджамин придърпа за нея един стол.
— Ще ни удостоите ли с присъствието си?
— Благодаря. — Тя седна и свали шапката си, при което медната й коса се разпиля и привлече погледите на всички мъже.
Девлин също измъкна за себе си стол, без да пита и се отпусна от дясната й страна. Оттук можеше да следи вратата, улицата — и най-важното — да наблюдава старите задници, особено Брадли Бенджамин.
— Медоу ми е съпруга.
Колективното ахване беше удовлетворяващо.
Възмущението на Бенджамин едва не накара Девлин да се разсмее гласно. Той почти чуваше как старецът го обвинява, че е съсипал живота на една млада жена, след това, че е пуснал една преследваща богатство авантюристка между тях и накрая, че е измамил старчоците, като им е представил очарователна жена, без да казва коя е, заради което са можели да се отнесат непочтително към нея.
Най-накрая, както можеше да се очаква, вниманието на Бенджамин се върна към сина му.
— Девлин е женен.
— И аз щях да съм женен, татко, ако Девлин не беше открил пръв сладката Медоу. — Четири се поклони, както беше седнал, по посока на Медоу.
— Поздравления, Девлин. Отсега мога да ти кажа, че не я заслужаваш — каза Пен Семпъл.
— Това е самата истина — отвърна безгрижно Девлин. — Няма мъж, който да заслужава такава възхитителна жена като Медоу, но тя е моя и ще я задържа.