Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 50

— Тя беше Изабел, любимката на артистичния свят. Не си ли чувала за нея?

— Кой не е чувал за Изабел? — Това трябваше да прозвучи като риторичен въпрос, но Девлин гледаше Медоу. Присмиваше се на Медоу.

А тя едва успяваше да не се сгърчи от вина.

— Картините й стигат до сто хиляди и стойността им расте с времето — каза Четири.

— Сигурно му е неприятно. — Така поне се надяваше.

— Наистина му беше неприятно, че всеки път, когато се хванеше с нов любовник, клюкарските вестникарски рубрики веднага раздухваха слуха. Това особено много го вбесяваше. — Девлин внезапно сложи ръка върху рамото на Четири. — Спомняш ли си, когато те наруга пред цялото училище?

— Ти му каза да спре, а той, какъвто си е задник, те попита каква фамилия ще дадеш на децата си — и сеирджиите се разкикотиха.

— Тогава за първи път държа такъв език — каза Девлин.

— Тогава за пръв път тя спа с Кенеди — усмихна се Четири.

Медоу премести поглед от единия върху другия и изведнъж осъзна колко много си приличат. Нищо чудно, че бяха приятели — е, поне дотолкова, доколкото Девлин позволяваше.

— Защо му е да казва такова глупаво и безсмислено нещо?

— Запомнил е една мантра и я повтаря отново и отново, за да напомня на себе си и на старите задници в Амелия шорс за времена, които отдавна са отминали — каза Девлин.

— В по-голямата част на Америка. Но не и тук. Не и в това градче, където възрастните са готови да убиват, само и само да не се промени проклетият им — пардон, мадам — световен ред и проклетото им — пардон, мадам — почетно място, което заемат в него. — Четири дръпна отново от дима, после хвърли цигарата и я стъпка с пета.

Медоу го погледна.

— Вдигни я.

Той се подчини.

— Браво. А сега дали да не отидем да се запознаем с Брадли Бенджамин? — Докато обзелото я отново възмущение й даваше смелост.

Тя тръгна по стъпалата към ресторанта.

Докато се приближаваха, старците се изправиха. Бяха точно такива, каквито Четири ги беше описал — а Брадли Бенджамин отговаряше напълно на представата, която Медоу имаше за него.

Той беше най-високият между останалите. Със стойка като на военен, с изпънати назад рамене, изправен гръб. Големият му, аристократичен стар нос беше клюмнал. Бялата му коса беше чуплива и гъста, веждите — побелели и рошави. Очите му бяха сиви, хладни и внимателни. Приличаше на едновремешен аристократ — и Медоу изненадана усети прилив на омраза.

Този човек беше изхвърлил баба й и майка й на улицата без пукнат грош, без подкрепа и без капка разкаяние. Беше позволил на Изабел да занесе бебето си в Ирландия и да живее с учителя си по рисуване, а когато тя му беше изпратила писмо да му каже, че Бьорн Кели иска да осинови Шарън, Брад беше подписал документите, без да се поколебае. А после, когато Бьорн Кели беше загинал и тя обявила, че дъщеря й е загинала заедно с него, Брадли не беше изпратил и една дума за съболезнование.

Изабел твърдеше, че имал чувства. Че били осакатени и извратени от възпитанието и от средата му, но че все пак ги имал.

Ако това беше истина, Медоу се питаше какво ще направи той, когато разбере… какво наистина се е случило.