Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 53
Кристина Дод
Искаше да научи името й. Трябваше да разкрие истинската й самоличност. Трябваше да узнае всичко, което можеше да се разбере за мистериозната Медоу… и щеше да го направи още преди авантюрата им да е свършила. Можеше да се закълне.
— Такава прекрасна млада жена като вас? Според мен досега трябваше да сте холивудска звезда! — Докато Пен Семпъл ръсеше комплименти, от порите му се лееше чар като скъп одеколон.
— Плачех, когато играех тъжни роли и се смеех на смешните. — Тя се разсмя. — Както казваше преподавателят ми: това не е актьорска игра, а зрителско участие.
Уилфред Кистард попи потното си чело с една снежнобяла кърпичка, погледна неловко и се оправда:
— Тук май стана много горещо.
Келнерът пристигна с водата. Махна капачката на едната бутилка и й я подаде, после й връчи и менюто възторжено.
Тя го огледа.
— Домашна салата звучи чудесно! Ще взема една с дресинг от синьо сирене и паста примавера. — Тя се обърна към Девлин. — Ти искаш ли нещо?
— Шунка върху ръжено хлебче и деликатесна горчица вместо майонеза — изрецитира келнерът. — Помня.
— Такова мило момче — каза Медоу, когато Дейв се отдалечи. После надигна бутилката и я изпи до дъно, докато мъжете наоколо гледаха как преглъща. Накрая отдалечи шишето от устните си и въздъхна от удоволствие.
— Беше чудесно. Бях прежадняла.
— Още една причина да съм сигурен, че не сте от този край. Много по-нахакана сте от тукашните жени, по-общителна. — От устата на стария Бенджамин това не звучеше като комплимент.
— Благодаря ви, Брадли. Толкова мило от ваша страна! — Девлин разпозна малко пресилената страстна нотка на удоволствие в гласа й, но никой тук не я познаваше толкова добре, че да открие раздразнението.
Бенджамин не бе свикнал да го разбират погрешно и видимо се бореше срещу импулса си да й каже точно какво е имал предвид.
Това даде възможност на Девлин да произнесе лицемерно:
— Да, това беше една от многото причини Медоу да успее там, където толкова много други се провалиха. Не е толкова скована от традицията и тежкото бреме на очакванията, както типичните южнячки.
Бенджамин с готовност насочи кипналото си безсилие към Девлин.
— Да ти кажа честно, всички се изненадахме, че най-после си се оженил.
— Трийсет и две години едва ли могат да минат за преклонна възраст, сър. В края на краищата не бяхте ли и вие на толкова, когато се оженихте за първата си съпруга? — Коментарът му бе съвсем недвусмислен.
Останалите старци се размърдаха неловко. Историята за Изабел и нейната изневяра винаги ги караше да се чувстват неудобно, напомняйки им собствените им брачни несгоди и убеждението — слабо, но от векове вкоренено в съзнанията им — че не са много жените, които си знаят мястото.
— Ето, виждате ли голямата разлика между Девлин и мен. Той се ожени за мен, защото съм дъщеря на разкрепостени хора. — Медоу се усмихна наперено. — А аз се омъжих за него заради парите му.
Старците се засмяха шокирано, пръскайки слюнки.
— И заради красивия му външен вид. — Като се обърна, тя го погледна палаво и го щипна по бузата.
Единственото, което трябваше да направи, бе да се прицели и да дръпне спусъка. Жалко само, че проклетото оръжие се подчиняваше на нейните капризи.