Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 49

— Не е сигурно — обади се Девлин. — Баща ти не е от хората, които възлагат големи очаквания върху една жена.

— Гледа на тях като на декорация. — Очите на Четири се плъзнаха по тялото на Медоу, не така обидно като преди, но преценяващо. — Би те одобрил.

— Не можеш да си представиш как ми олекна — произнесе тя хладно.

— Щеше да хареса и излъчването ти. Ненавижда жени, които демонстрират чувствата си. Всъщност, не дава пет пари за чувствата.

— Защото единствения път, когато е проявил чувства, неговата съпруга му е изневерила. — Медоу погледна изненаданите лица на двамата мъже. — Какво, да не искате да кажете, че това никога не ви е хрумвало?

— А вие, жените, мислите ли изобщо за друго? — отвърна й Девлин.

Тя раздразнено се сопна:

— Случва се от време навреме, но ние, жените, си подреждаме приоритетите. На първо място са семейството и чувствата.

— С изключение на Изабел, обаче. — Девлин вдигна ръката на Медоу към устните си и целуна пръстите й. — Явно Изабел не е мислила за семейството си и чувствата между нея и съпруга й, когато се е забъркала в онази авантюра.

Медоу измъкна ръката си от неговата.

— Предполагам, че е така.

Четири наблюдаваше размяната на реплики помежду им, сякаш виждаше, че нещо не е както трябва.

Беше прав, разбира се. Тя и Девлин бяха двама актьори в кошмарна пиеса, излезли пред публиката, без да знаят какви ще са следващите им реплики и каква ще е следващата сцена. И под маската на цивилизовани маниери и шеги, във вените й пълзяха страх и очакване, причинени не само от ужаса, че може да сбърка и да провали мисията си.

Тя усещаше също така, че я дебнат. Девлин я дебнеше, може би за секс, може би заради… всъщност нямаше представа защо.

Знаеше, само че тя, която бе толкава добра в разчитането на човешките мотиви, не разбира Девлин. Знаеше единствено, че когато той я наблюдава, както го правеше сега, кръвта тече топла и гъста във вените й и й се искаше да отиде някъде с него, да останат насаме, да го целува и докосва… да се люби с него.

— В семейния албум няма и една снимка на Изабел — произнесе Четири замислено. — Баща ми ги е скъсал. Затова ли? Защото се е поддал на чувствата си, а тя ги е предала.

Медоу се извърна от подигравателните очи на Девлин; заби поглед първо в земята, а после го зарея към океана.

— Може би.

— Откъде знаеш, че ги е скъсал? — поинтересува се Девлин.

— Един ден преравях кутиите му със снимки и осъзнах, че тя липсва. Стана ми любопитно и го попитах. — Четири дръпна дълбоко от цигарата си. — И той едва не ми откъсна главата.

— Приятен човек — подхвърли Медоу.

— Вбесяваше се още повече, когато във вестника се появеше някоя картина на Изабел. Представяш ли си, съпругата му Изабел, същата онази, която му сложила рога пред очите на приятелите му, беше продължила живота си и станала известна художничка. — Четири съобщаваше новините с неприкрито удоволствие.

— Сериозно? — Очите на Медоу се разшириха от изненада.