Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 48

Медоу бе израснала в ателието на родителите си в покрайнините на малкото градче Блайт в планината Каскейд във Вашингтон. Беше завършила колежа „Станфорд“ в Калифорния. Изкара един семестър в Рим и през това време живееше в едно италианско семейство. И беше само на двайсет и две — а тези старци никога не бяха живели на друго място? Не можеше да си представи как човек можеше да е толкова ограничен.

— Къде е живял?

— В Атланта.

Тя се засмя кратко.

Четири се присъедини към смеха й.

— Да, голяма промяна наистина. Мирогледът му се разшири — голям недостатък на характера — точно затова другите не му обръщат много-много внимание. — Той хвърли поглед към Девлин. — Тази е и причината да прояви достатъчно предвидливост да инвестира в хотела на Девлин.

Девлин го изгледа изучаващо.

— Откъде знаеш това?

— Сега ми хрумна. — Четири се ухили толкова неприятно, че Медоу се запита дали Девлин няма да го удари.

Но Четири беше умен; явно беше разбрал нещо, което са знаели само Девлин и Скръби Галахър. Но същевременно и толкова глупав; не се сдържа да не се присмее на Девлин.

Един от джентълмените, онзи с най-побелялата коса, помаха с ръка.

Тя му махна в отговор.

Четири не си направи този труд.

— Това е той. Баща ми. Направил е само две грешки в живота си — всичките жени, за които е бил женен, и всички деца, които е създал.

— Така ли? — Медоу го изгледа изучаващо. — Колко съпруги и деца е имал?

— Четири съпруги. Едно дете. Моя милост. — Четири измъкна цигара от горния джоб на ризата си, запали я, прикривайки пламъчето от океанския бриз с тяло и ръка.

— Четири съпруги. — Тя не беше предполагала. — И всичките бракове ли са завършили с развод?

— Всичките — потвърди Четири. — При трите от тях — втория, третия и четвъртия — съдът се е позовал на душевен тормоз. Той е един бездушен никаквец.

— А първата му жена? — попита тя.

— Развел се с нея, както е написано, заради непримирими различия в характерите. — Четири се изкикоти, развеселен и засрамен от реакцията си. — Всъщност, било е изневяра.

— Сериозно? — Тя гледаше Четири.

Девлин пък гледаше нея.

— Е, не забравяй, че е било преди аз да се родя, но от информацията, която успях да събера, става ясно, че Изабел е била красавица. Неподходяща, разбира се. Не била от нашата класа.

— Шокиращо! — каза Медоу.

— И за баща ми също. Сигурно й е бил бесен. Изневерила му с учителя си по рисуване, и когато старецът я попитал директно, тя го признала без капка срам. Изхвърлил я, разбира се, както и бебето заедно с нея. — Четири поклати глава. — Безчувствен като айсберг. Явно бебето било само на няколко месеца, а Изабел нямала нито пари, нито къде да отиде.

— Имала е бебе? — Кожата на Медоу би трябвало да е топла от слънцето. Но вместо това тя усети как по нервите й плъзва студ.

— Щяла е да ми бъде сестра — като се изключи това, че любовникът й е бил баща. — Той изтръска пепелта от цигарата си. — Иска ми се да не беше така. Тогава очакванията от мен нямаше да са толкова големи.