Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 47

Беше облякъл избелели джинси и бяла риза с навити до лактите ръкави. Приличаше на строителен работник — като се изключат тъмните му сардонични очи, които я гледаха така напрегнато.

Възможно ли беше да вижда през роклята й? Не, не; горнището и полата бяха ленени, подгъвът стигаше до средата на прасците и той може би не се радваше особено, че тя не се е подчинила на нареждането му да обуе джинси, но пък явно оценяваше плавната линия на раменете и шията й.

— Не обичаш старите задници — каза тя.

— Винаги са искали да спрат прогреса.

— А прогресът си ти — допусна тя.

— Той е като военен батальон, който преминава през градина с цветя. След него не остава нищо. — Тя чу горчивата нотка в гласа на Четири. — Внимавай, ще се спънеш. — Четири я хвана за ръката и я обърна напред.

— Щом не си искал да продадеш Уолдемър Хауз на Девлин, тогава защо си го направил? — попита тя.

Четири хлътна в една дупка на тротоара и когато се изправи, тя видя, че някаква част от очарованието му се е изтрила, както се изтрива златното покритие на среброто след дълго носене.

— Не Четири ми продаде къщата — обади се Девлин. — А баща му.

— Въпреки възраженията ми. — Четири вдигна очи към ресторанта, кацнал на най-високото място на улицата. Там униформените келнери се движеха между изнесените отвън маси, разнасяйки бутилки газирана вода, а ресните на големите кръгли чадъри плющяха на бриза.

— Нямаше избор — продължи Девлин да удря по достойнството на Четири. — Направих му оферта, на която не можеше да откаже.

— Ти да не си Кръстникът? — Медоу се разсмя, след което осъзна, че бузите на Четири са се зачервили от гняв, а Девлин се усмихва с онази омразна усмивка. Бяха на път отново да се сбият.

— Има си своите амбиции — каза мрачно Четири.

— Но пък бяха напълно разбити. Първоначалният Кръстник на Амелия шорс още не се предава. — Девлин посочи към групата джентълмени, които седяха покрай металните перила и гледаха улицата. — Ей това там е баща му.

Медоу спря и вдигна очи. Оттук, от улицата, всички изглеждаха еднакви — петима възрастни мъже, облечени с вкус в скъпи ежедневни дрехи, които посръбваха аперитиви от високи чаши.

— И кой от тях по-точно?

Тя се опита да не звучи прекалено напрегнато, прекалено заинтересувана.

Съмняваше се, обаче, че е успяла.

Четири спря до нея.

— Отляво надясно — Уилфред Кистард, свадливо старче с тупе и добро сърце. Пен Семпъл, плешив, дебел, с космати уши, с блестящи сини очи, зад които се крие остър ум. Той беше човекът, който измисли да отреже снабдяването за хотела на Девлин.

— Наистина ли? — Девлин не изглеждаше особено притеснен.

Но Медоу вече достатъчно го познаваше, за да й стане ясно, че ако в този момент Пен Семпъл се давеше и изтичаха последните мигове от живота му, Девлин щеше да му хвърли котва.

— Така. Х. Едуин Осгууд. Никога не се е женил, живее сам в имението си — не среща затруднения да си плаща сметките, уверявам те — и се смята за неотразим пред жените. Боядисва си косата. Папийонка и очила с дебели стъкла. Подмазва се на баща ми. — Четири направи гримаса. — Разбираш за какво става дума. Скръби Галахър, оредяваща бяла коса. Той ми е кръстник, най-възрастният е и единственият от групата, който никога не е живял никъде другаде, освен в Чарлстън и тук.