Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 46

Девлин разбра. Разбра даже много добре, но не се отказа. Изгледа я, отвръщайки на предизвикателството.

Никой от тях не отстъпваше. Нищо не наруши тишината.

Докато чистачите не хлопнаха вратата и не тръгнаха към тях.

Несъгласието помежду им накара лицето на Четири да грейне. Отвори уста да каже нещо.

Медоу го погледна. Само го погледна.

И той затвори уста.

Тя одобри проявата му на здрав разум с едно:

— Добро момче. — След което се обърна и попита саркастично Девлин: — Коя от летните рокли искаш да облека?

— Обуй джинси — предложи й той.

— Джинси. Отлична идея. — Беше спечелила! Спечелила! — Стига да се бях сетила да си взема джинси.

Дали наистина беше спечелила? Щом джинсите бяха в нейната стая, значи той бе наредил да ги оставят там, след като бе изхвърлил дрехите, с които бе нахлула снощи, и всички тези разговори за деколтирани рокли на цветя бяха просто пълни измислици.

Не разбираше какво кара Девлин да се държи така — какво иска от нея, защо лъже Четири, какво се мъчи да постигне с тези сложни игри на гатанки. Знаеше само, че какво и да решеше да облече, щеше да заключи вратата.

Просто беше по-сигурно.

Дванадесет

Амелия шорс беше градче с четири хиляди души през по-голямата част от годината и дванайсет хиляди по време на туристическия сезон. Точно сега, през пролетта, къщите за гости бяха прясно боядисани, „Уенди“ и „Макдоналдс“ назначаваха усмихнати служители, а ресторантите по крайбрежната улица разстилаха раирани покривки върху изнесените навън маси.

Вече бяха се появили и първите туристи.

Тълпите прииждаха.

Докато се разхождаха по тротоара — с Атлантическия океан от едната им страна и улицата от другата — Четири каза на Медоу:

— Магазините набират скорост за разгара на сезона, така че преди туристите да се изсипят тук, редовните слизат до „Ана“ да хапнат на обяд и остават за десерт, кафе и да разменят по някоя клюка.

— Кои са редовните? — Тя беше обърнала глава към плажа. Никога не беше идвала на Източното крайбрежие, но без значение къде се намираха, крайбрежните градчета изглеждаха еднакво и миришеха еднакво. Вълните се къдреха, а плажуващите бършеха пясъка, полепнал по подгизналите им от лосион кожи. Магазините подканяха с ярки бикини и сложни хвърчила, закачени на прозорците. Туристите се шляеха по крайбрежната, търсейки сянка, скрили твърде късно почервенелите си рамене от изгарящото слънце.

Тя не се вписваше тук; в знак на протест срещу Девлин беше облякла копринена рокля на цветя и жълти сандали с каишки, и сега бризът повдигаше палаво полите на роклята й, а тя трябваше да придържа с ръка широкополата сламена шапка на главата си, за да не излети.

— Редовните са местните. — Четири махна с ръка на един от продавачите. — Хората, които работят тук.

— Местните са старите задници, които са притежавали целия град и все още контролират градската управа. — Девлин вървеше зад тях и думите му до такава степен не се връзваха с безизразния му тон, че Медоу се обърна и тръгна заднишком, за да го погледне.