Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 36

— Все още не са всички, разбира се. Днес очаквам трима души за обучение. — Джордан махна с голямата си ръка към слабата, притеснена жена на средна възраст, кълцаща лук. — Това е Мия — изключително талантлива е. Наесен, когато отворим ресторанта, ще я повиша в сосиер.

Мия ахна.

— Харесваш сосовете ми? Наистина? — Срещнала гневния поглед на Джордан, тя побърза да се обърне към Медоу. — Искам да кажа… приятно ми е да се запознаем, г-жо Фицуилям! — Жената изтри ръка в престилката си и протегна към Медоу.

Медоу я прегърна през рамото.

— Това вечерята за днес ли е? Тогава не искам да прекъсвам работата ти!

— Благодаря ви, госпожо. — Мия имаше тих и плах глас с акцент, твърде приличащ на този на Девлин. Усещаше се, че е от по-ниските прослойки на обществото и звучеше по селски.

— А това е Крисчън. Нов е. Всичките му пръсти все още са си на мястото. — Джордан изсумтя подигравателно.

— Дано да си ги запази всичките и да се превърне в главен сосиер! — Медоу не спести прегръдката и на шишкавия младеж.

— Благодаря ви, г-жо Фицуилям. — Произношението му беше южняшко, леко носово.

— Главният ми сосиер ще пристигне от Ню Орлиънс седмица преди официалното откриване — каза й Джордан. — Обучавам това момче за сладкар.

— Така ли? — Изумен, Крисчън погледна към тестото с пай, което течеше върху мраморна плоча.

— Да — стига да продължаваш да си все така сръчен!

Джордан го шляпна по тила.

Крисчън побърза да грабне точилката.

— Да, сър! Радвам се, че се запознахме, госпожо Фицуилям.

— И така — разтърка ръце Джордан, — г-жо Фицуилям, изглеждате ми гладна. Какво да ви направя за закуска? — Той погледна към големия стенен часовник. — Или за обяд?

Беше крайно време Девлин да им припомни, че също е тук.

— Ще отидем да обядваме в града.

При тази новина Джордан хвърли обиден поглед към работодателя си, след което прехвърли вниманието си към Медоу.

— Е… обичате ли боровинки? — Джордан отвори голямата кутия за хляб, напълни чиния и я остави на плота пред нея. Отчупи залче кифличка, украси го със сладко и го пъхна в устата й.

— Прекрасна е! — смотолеви тя.

— Желаете ли бисквити и домашно сладко от къпини? — Последва парче бисквита.

— Ммм. — Тя затвори очи и потръпна от удоволствие.

Девлин започваше да огладнява. За храна. И за Медоу.

Искаше очите й да го гледат със същата страст, с която бе удостоила домашното сладко.

Защо не я бе предал на полицията миналата нощ? Ако искаше единствено да унижи Брадли Бенджамин, можеше съвсем лесно да обяви публично, че е хванал внучката на Изабел при опит за влизане с взлом. Скандалът, който щеше да се разрази след това, определено би му донесъл жадувано отмъщение.

Но когато Медоу го бе погледнала с онези големи сини очи и бе заявила, че страда от амнезия, изглеждаше толкова сигурна, че й се е разминало. Беше видял вътрешното й ликуване, че е измислила толкова хитроумна лъжа, и нещо в него — непознат досега каприз на характера му — бе приело предизвикателството и го бе накарало да я обяви за своя съпруга.