Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 35

Когато вратите се затвориха, той я целуна, топъл прилив на нежност, толкова истински, че тя почти можеше да вкуси средиземноморска сол по устните му.

Девет

Когато асансьорът забави и спря, Девлин вдигна глава и погледна обърнатото към него лице на Медоу. Зачервените й бузи и влажни устни показваха жена, която току-що е била целуната страстно, а когато очите й потрепнаха и тя ги отвори, светеха с мека, замечтана синя светлина.

Тези очи. Тези красиви, изразителни, лъжовни очи.

— Хайде да те нахраним — каза той.

— Хм? — Тя му се усмихна, разтопена от желание.

След което я видя как в един миг внезапно се връща в реалността. Излезе пръв от асансьора и задържа вратата.

— Хей, почакай малко. — Тя го последва навън. — Така и не отговори на въпроса ми за дрехите.

— Не ти отговорих и за много други неща. — Погледна към кухнята със задоволство.

Джордан Тапли водеше уверено кораба. Тъмните гранитни плотове и черни печки блестяха. По гладките им повърхности нямаше прашинка или петънце. Двамата помощник-готвачи режеха и точеха, привели рамене, със сериозни лица, и никой от тях не вдигна очи дори при влизането на Девлин.

Самият Джордан бе заровил глава в гигантски хладилник и хвърляше различни продукти в боклука с гневен замах, като в същото време нареждаше с тежък нюорлиански акцент:

— Кой идиот прие толкова долнопробни аспержи? А целината? Виж само доматите! И прасета не биха ги яли. Чухте ли? Прасета!

— Джордан. Ела да се запознаеш със съпругата ми. — Джордан вече се бе опитал да му наложи забрана за влизане в кухнята, затова когато си имаше работа с темпераментния главен готвач, Девлин се стремеше да говори тихо и да не го предизвиква.

Джордан се извъртя с елегантно движение, изненадващо за човек с неговите размери и тройна брадичка.

— Съпругата ви? Не знаех, че сте женен.

Естествено, това бе пълна лъжа. Девлин знаеше, тъй като снощи слуховете за неочаквания му брак се бяха разнесли из целия хотел.

Джордан затръшна вратата на хладилника и със ситни стъпки, контрастиращи на огромното му туловище, приближи двойката.

— Г-жо Фицуилям, приятно ми е да се запознаем.

— Познавам ви. Вие сте прочутият Джордан Тапли. — Медоу се спусна към него с отворени ръце. — Имам готварската ви книга.

Пред слисания поглед на Девлин Медоу и Джордан се прегърнаха и целунаха, като говореха един през друг. Гласът му беше силен и си личеше, че готвачът е от Ню Орлиънс. Нейният беше нисък и топъл, и без всякакъв намек за акцент. Въпреки това двамата моментално станаха приятели. До слуха на Девлин достигаха непознати термини като наденичка andouille и garde-manger. За пръв път зъбите на Джордан просветваха не заканително, а в ликуваща усмивка.

Сякаш в очакване на експлозия, двамата помощник-готвачи наблюдаваха сцената в недоумение и си шушукаха.

Когато Медоу и Джордан се пуснаха един от друг, тя се насочи към тях.

— Това сигурно са заместник-специалистите по сосовете!

Джордан я последва, сияейки.

Девлин се влачеше след тях и се питаше как тихата, неприветлива, професионална кухня се бе превърнала толкова бързо в център на подобна жизнерадостна врява.