Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 37
Кристина Дод
Негова жена. От всички истории, които би могъл да изобрети, защо точно тази бе използвал?
— Студеният киш е превъзходен — блесна вилицата на Джордан. — По традиционна рецепта е. Бекон, яйца, сметана, швейцарско сирене и тестото на Крисчън.
Тя препречи пътя на вилицата с ръка.
— Вегетарианка съм.
Девлин се гордееше с ненадмината си дарба да изобретява възхитителни лъжи.
Но Девлин Фицуилям никога не се самозаблуждаваше.
Когато пое Медоу в ръце, когато вдиша уханието й и съзря лъскавите й медни къдрици, той се почувства така, сякаш бурен, свеж вятър е нахлул в преситения му и неприветлив живот.
А когато тя бе казала, че ще повърне… му се прищя да се разсмее.
Не се беше смял истински от години. Може би никога.
— Естествено, че си вегетарианка. Виж колко си кльощава. — Джордан изхвърли парчето киш.
— Ще ми се да бях — сподели тя.
— Съвършена е — намеси се Девлин.
Джордан и Медоу го изгледаха слисано. Дали не бяха забравили за присъствието му? Или пък беше, защото толкова рядко правеше комплименти?
— Разбира се, че е съвършена. Просто е малко кльощава. — Джордан отново се обърна към Медоу. — Пълна вегетарианка ли си?
— Не — поклати глава тя. — Не ям само месо.
— Хубаво! Толкова е по-лесно, толкова по-вкусно. И толкова по-добре за теб! — Джордан щипна бузата й. — Малко студен чай? Днес е с джинджифил и праскова. Невероятен!
— Би било прекрасно!
Девлин никога не си беше представял, че е възможно да се породи подобна симпатия между собствения му готвач и собствената му… между готвача и Медоу. Изобщо не ги разбираше. Досега Джордан не се бе отличавал от другите работници на Девлин — проявяваше се като строг, трудолюбив и решен да се възползва от възможността да оглави хотелски ресторант от световна класа. В момента се усмихваше, раздаваше комплименти и флиртуваше с жената на Девлин.
А и другите двама готвачи — те също се усмихваха!
Какво, по дяволите, ставаше? Какъв ефект оказваше върху хората Медоу? Защо никога не се усмихваше така на него?
Е, да, той я лъжеше и тя го лъжеше, но и двамата отлично знаеха, че са въвлечени в дяволски странна игра. Но бяха спали в едно и също легло. Бяха си разменили целувки, които прогаряха душата на човек и оставяха следа.
И въпреки това тя не искаше да му даде поне една от тези откровени, щедри усмивки?
Джордан притича отново. Преди Медоу да успее да реагира, в ръцете й стоеше чиния, отрупана със златисти тестени вкуснотии, придружени от малка купичка с масло и друга с конфитюр, както и кърпа в сребърна халка. В другата си ръка държеше запотена чаша със сладък чай.
— Благодаря ти! — Тя целуна Джордан по бузата. — Ще направя всичко възможно да сме тук за вечеря!
— Не е имало други идеи — тук ще сме за вечеря. — Девлин знаеше, че Сам вече е информирал Джордан по този въпрос, тъй като Сам никога не пропускаше задълженията си.
Джордан не му обърна внимание.
— Чудесно! Ще измайсторя нещо специално за първата ти нощ в новия хотел.
— Тя беше тук и снощи. — И съчиняваше нелепа история за несъществуваща амнезия. Но бе изненадана, когато и той си бе съчинил своя история.