Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 38

Ако лъжите им бяха тези, които заставаха на пътя на усмивката й, той щеше да направи нужното. Щеше да й предостави шанса да му каже истината.

Естествено, тя нямаше да се възползва. Както би направил всеки хванат на тясно, щеше да отвърне с поредната лъжа, оправдаваща опита й за кражба и предишните й лъжи. Въпреки всичко, той би й дал шанса.

— Пристигна късно, твърде късно за вечеря. — Джордан си помисли, че шефът му звучи нетърпеливо.

Нетърпелив. И то Девлин!

Джордан я побутна към стълбите.

— Денят е прекрасен. Иди да хапнеш в градината.

— Хайде — извика тя Девлин. — Да не се пречкаме на Джордан. Човекът е творец — трябва му работно пространство.

— Ще може ли и аз да получа чаша студен чай? — Девлин умишлено вкара нотка любезен сарказъм в тона си.

— Ама разбира се, шефе. Заповядай! — Джордан отговори със същата доза любезен сарказъм, примесен с подигравателна старомодна сервилност.

Медоу се разсмя. Атмосферата в кухнята определено се бе разчупила.

Изумен, Девлин осъзна, че този път няма да спечели рунда.

Още по-изумителното беше, че… нямаше нищо против.

Не. Нямаше да я предаде на полицията. Нямаше да я остави да си тръгне.

Все още не. Не и докато не му се усмихнеше без предпазливост и с желание. Не и преди да разкриеше тайните й. Не и преди да проумееше защо го кара да се чувства… жив. Различен. Новороден.

И преди да спи с нея.

Особено не и преди да спи с нея.

Десет

Девлин последва Медоу по стълбите и задържа тежката врата пред нея.

Излязоха на слънце. В далечината се чуваше трион, някой се опитваше да премести падналото дърво. Няколко дърводелци довършваха новоиздигнатия белведер, размахвайки пистолети за пирони, камионите с тор за градината идваха, разтоварваха и си отиваха. В имението кипеше бурна дейност.

Трябваше да се разчистят поразиите от бурята и да се придържат към графика за откриването, иначе щяха да хвърчат глави.

— Какъв красив ден, нали? — изчурулика тя.

Влажността сигурно беше осемдесет процента, а температурата гонеше четиридесет градуса. Той подхвърли небрежно:

— Обикновен за това време на годината.

— Обикновен? Няма нищо обикновено в този ден. — Тя си пое дълбоко въздух. — Харесва ми начина, по който се смесват соленият мирис на морето и ароматът на пинии. А на теб?

Той изсумтя. На него му миришеше на море и на пръст, която градинарите бяха разкопали. На огромно богатство и жесток снобизъм, погубени от кръвосмешение и глупост — и на собствения му безмилостен интелект.

Беше хубава миризма.

— Виж босилека!

Той присви очи, но дребните растения му се видяха еднакви и можеше да се закълне, че поне половината от тях бяха бурени.

— Това е градината със зелени подправки за кухнята. Градинарите бяха заети с подготовката на останалата част от имението за голямото откриване. Не са се докосвали до това място.

— Значи там е дори по-красиво от тук? — Тя отиде до градинската врата, блъсна я с хълбок и влезе в имението.

Уолдемър Хауз беше пълна развалина, когато Девлин сложи ръка върху него. При цялата си гордост, Брадли Бенджамин се бе оказал неспособен да поддържа огромната къща и необятните земи.