Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 33

— Да, сър. — Смиреността на Сам подсили това й усещане.

— А матраците? — Вниманието на Девлин прескачаше от една тема на друга.

— Ще пристигнат днес. Фирмата се извини за грешката и предложи да работи извънредно за поставянето им.

— Много мило, но това едва ли е достатъчно да компенсира неудобството, което ми създадоха.

— Знам, затова настоях да включат към доставката и безплатни възглавници за всеки от матраците. Което направиха. — Сам звучеше доволен от себе си.

— Отлично — даде краткото си одобрение Девлин. — А как вървят нещата по наемането на допълнителен персонал преди откриването?

— Шестима нови работника започват днес, а се обади и една жена, която твърди, че има опит в пералнята; чакам я за интервю. Проблемът е, че никой от града не се наема да работи на мястото на предишния пазач.

— Проклети лентяи, дано гният в ада! — Девлин звучеше гневно. Отмъстително. В него се бореха всички емоции, които унищожаваха душата.

Преди да е успял да си навлече още лоша карма, Медоу се запъти към ъгъла и заговори:

— О! Много се радвам, че ви намерих, момчета. Лутам се от един час!

Девлин превключи от безмилостен бизнесмен към галантен чаровник без никакво затруднение.

— Тъкмо щяхме да организираме търсене.

Сам реши да се оттегли, но тя се насочи право към него с протегната ръка.

— Не се запознахме официално миналата нощ. Аз съм Медоу.

— Сам. — Той мушна папката си под мишница и стисна ръката й за кратко.

— Сигурно сте част от охранителния екип? — поинтересува се тя. Мъжът имаше физика на футболен защитник, а оскърбленията на Девлин явно бяха изстъргали от него всякакво чувство за хумор.

— Всъщност, аз съм личният секретар на г-н Фицуилям — отговори той.

Тя се засмя, после осъзна, че той говори сериозно.

— Това е чудесно. Какво ви е накарало да се заемете с работа, обикновено смятана за женска?

— Г-н Фицуилям плаща добре — отвърна кратко той и си тръгна.

Тя го изчака да се отдалечи достатъчно, след което се обърна към Девлин.

— Да не би да го засегнах? Просто имах предвид, че е доста уверен в мъжествеността си.

— Не се безпокой. Не можеш да обидиш Сам. Просто не е много разговорчив. — Огледа я по начин, който й даде да разбере, че Сам вече е далеч от съзнанието му. — Това моята риза ли е?

Спомняйки си несправедливостта, тя пристъпи напред.

— Разбира се, че е твоята. Трябваше да се прикрия по някакъв начин. Какво те накара да мислиш, че ще се разхождам из хотела с дрехи, подхождащи повече на отнесена тийнейджърка, отколкото на…

— Омъжена жена?

— Да. Не! — Тя го погледна с присвити очи. — Не се опитвай да ме объркаш. Вече ти казах, че не си спомням да сме се женили.

— Продължаваш ли да не си спомняш? — Хвана я за ръката и я придърпа към себе си.

— Да. — Внезапно я озари вдъхновение. — Но да те видим ти пък какво знаеш за мен?

— Какво имаш предвид? — Той намота една от къдриците й около пръста си.