Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 141

— Уау — прошепна Девлин. Никога не си бе представял подобно нещо.

Медоу се завъртя. Погледна го в очите.

— Истина е.

— Не съм се съмнявал и за минута, любов моя. — Как би могъл? Доказателството стоеше пред очите му.

Медоу представляваше комбинация от баба си и дядо си, майка си и баща си, но носеше и нещо свое, нещо неповторимо.

Брадли трепереше като лист под вятъра.

— Това са пълни глупости. Изабел ми каза, че е спала с онзи художник.

— Не. — Медоу се приближи до дивана. Наведе се и измъкна иззад възглавниците сребърен ключ, онзи, който бе пъхнала там, и с който се отваряше вратата към Тайната градина. Вдигна го и го показа на Брадли в разтворената си длан. — Разчистили сте градината заради нея. Обичали сте я. Имали сте дете от нея. Мислела е, че й вярвате. А после сте я обвинили, че спи с Бьорн Кели. Съгласила се е, защото не е искала да живее с мъж, който толкова малко я познава и цени.

Брадли стоеше с изправен гръб, с отпуснати отстрани ръце.

Девлин виждаше мислите, които се бореха в съзнанието му, скептичността, претеглянето на вероятността… Девлин беше готов да се обзаложи, че старецът отказва да повярва на Медоу, защото ако го направеше, щеше да излезе, че целият му горчив живот е бил пропилян напразно.

Очевидно Медоу мислеше същото, защото стисна ключа в юмрук.

— Вижте, става дума за съвсем прост тест. Вземат ви малко ДНК и разбирате дали говоря истината. После отивате в Сиатъл, дарявате костен мозък и спасявате живота на дъщеря си.

Брадли продължаваше да мълчи.

— Не сте длъжен. Но говорим за моята майка, така че нека ви кажа какво съм готова да направя, за да се съгласите. Ще раздухам стария скандал между баба ми и вас, и това как сте изхвърлили нея и детето й без пукната пара. Ще ви съдя, ще взема жалките останки от състоянието ви и ще съсипя живота ви. — Медоу звучеше студено. Звучеше безмилостно. Медоу звучеше като… Брадли.

— Мили боже — прошепна Грейс. Тя местеше очи между Брадли и Медоу. — Мили боже.

— Алтернативата е елементарна операция за вземане от вашия костен мозък — каза Медоу. — Ще спасите един живот. Живота на дъщеря си.

Най-после Брадли реагира. Той залитна назад и се строполи върху фотьойла.

— Получи сърдечна криза. — Две за една нощ! Девлин се втурна към него.

Медоу го последва.

— Не може да умре точно сега!

Но възрастният човек отпусна глава в ръцете си и се разтресе от ридания.

Девлин спря. Дръпна се.

Старият кучи син плачеше.

Медоу се закова на място. Пъхна сребърния ключ в джоба на джинсите си. После колебливо пристъпи от крак на крак и коленичи пред Брадли. Докосна ръката му.

— Добре ли сте?

Той си пое няколко накъсани глътки въздух и вдигна глава. Приличните му на хартия страни бяха мокри, той гледаше сълзите в ръцете си, сякаш не знаеше откъде са се взели. После погледна Медоу и очите му се напълниха отново.

— Внучката ми? — Докосна бузата й. — Ти си ми внучка?

— Да.

— Значи не ме е предала. Когато ми каза, че е спала с него, аз направо… направо исках да убия и двамата.

Медоу хвана ръката му и я стисна.

— Знам.