Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 140

Осгууд се освободи от ремъците. Надигна се на лакти.

Сам погледна напред. Помощник-шофьорът беше насочил пистолет към шофьора.

Парамедикът от другата страна на Осгууд се прицели в Сам и подаде бутилка вода на Осгууд, както и противоотрова.

Сам бавно седна на седалката, пусна оръжието си и вдигна ръце.

— Много мъдро, господин Малъри. — Осгууд глътна хапчето. Той позволи на парамедика да му подаде ръка, за да излезе. Изтупа сакото си, кимна на Сам и тръгна към очакващата го черна кола. Точно преди хората му да затворят вратата зад него, той чу звук от стрелба.

Надяваше се, че някой от тях е ликвидирал шофьора или Сам.

Но всъщност му беше все тая.

Когато Девлин се върна в къщата, видя Медоу.

Сълзите й бяха пресъхнали. Тя държеше телефона така, сякаш е ръчна граната. Беше бледа, но напълно спокойна. Хвърли поглед към Девлин, поглед, който отчете присъствието му и го забрави на мига. Тя влезе в библиотеката.

Девлин я последва.

Грейс стоеше до прозореца и гледаше навън.

Брадли Бенджамин продължаваше да седи във фотьойла и да се взира в пространството. Току-що се бе показал като пълен глупак, предаван години наред… от своя стар приятел.

Медоу се поклащаше напред-назад, но погледът й беше закован върху Брадли Бенджамин.

— Говорих с баща ми. Майка ми пак е в Онкологичния институт „Хътчисън“ в Сиатъл.

Девлин я прихвана през кръста, поддържайки я.

Тя не забеляза. Цялото й внимание беше върху Брадли.

— Нуждае се от трансплантация на костен мозък. Мен вече ме изследваха. Не съм подходяща. Но вие може да сте.

Брадли Бенджамин стана. Огледа се.

— Аз? Защо да съм подходящ?

— Защото сте й баща. — Тонът й беше равен, напълно сериозен.

— Не съм й баща. — Избелелите му очи искряха. — В случай, че не сте чували историята…

— Чух истинската история. — Медоу се потупа по гърдите. — Знам истината. Когато бях на осем и баба ми се разболя, ми разказа всичко.

— Напълно в стила на Изабел. Да занимава едно осемгодишно хлапе с авантюрите си, като че ли са нещо, с което да се гордее. — Гласът на Брадли потрепери от презрение.

— Не ми е разказвала за авантюрите си. Разказа ми за вас. — Очевидно думите на Изабел не бяха особено ласкателни. — Каза ми, че ви е обичала, но сте направили животът й непоносим с правилата и поведението си.

— Поведението й беше неуместно — каза Брадли, сякаш това беше престъпление.

— Било е естествено. Когато е родила мама, вие с безкрайните си изисквания сте влошили нещата още повече — очаквало се е тя да се откаже от изкуството си и да стане идеалната съпруга и майка според вашите критерии. — Презрението на Медоу беше толкова силно, колкото това на Брадли. — И когато сте отишли при нея и сте я обвинили в изневяра, тя не можела да повярва, че сте в състояние да си помислите подобно нещо.

— Авантюрите й нямаха чет. — Челюстите на Брадли бяха стиснати и устните му едва мърдаха.

— След като сте се развел с нея! — Медоу си пое въздух и с цялата убеденост, на която беше способна, каза: — Била ви е вярна. Вие сте моят дядо. Моят биологичен дядо. Майка ми е ваша дъщеря.