Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 139

Сам извади малък пистолет от скрития в сакото му кобур, и огледа района.

— Знаехме за господин Хопкинс от години — той контролира престъпността в Атланта и по-голямата част от щата Джорджия. Не можехме да установим обаче кой е той; при разговорите с хората от Атланта получихме повече информация за гласа му, за това как според тях изглежда, но нищо конкретно. Той беше един дух. Много ефикасен, високо корумпиран дух. После влиянието му започна да се изтегля на север, към Южна Каролина, и това ми даде следа. — Сам не поглеждаше към Девлин; продължаваше да наблюдава парамедиците, охранителите и най-вече господин Хопкинс. — Чух, че колекционирал предмети на изкуството. Той беше един от онези вездесъщи „частни колекционери“, за които чуваш веднага, след като музеят загуби някой Пикасо. Това ме отведе до един упорит слух: че в Уолдемър Хауз се крие неизвестен шедьовър; после съвсем естествено започнах кариера като ваш секретар.

— Като за федерален агент ти беше дяволски добър секретар. — Девлин си помисли, че при това положение не е нужно да разследва Сам.

— Трябваше. По този начин си изкарвах прехраната, докато учех.

Очарователно.

— Подозираше ли Осгууд?

— Подозирах всички.

— Освен мен. — Девлин се наслаждаваше на иронията.

Парамедиците вкарваха носилката с Осгууд в линейката.

— И то само защото знаех какво правите през цялото време. — Сам се спусна по стълбите и изчака да пристегнат ремъците на Осгууд и носилката. — А госпожа Фицуилям — или по-скоро Натали Зарвас — беше прекалено млада, за да е господин Хопкинс. Осъзнах обаче, че тя търси картината и това я излага на опасност. Точно затова накарах един от моите агенти да я заключи в килера.

— Какво? — Какво! Що за игри беше играл Сам?

— Исках тя да се махне. И й намекнах да го направи. Помислих си, че ако тръгне да ви разправя откачената история за това как някаква странна прислужница я е заключила в килера, а аз ви кажа, че тя се е заключила сама вътре — за което се бях подсигурил със запис — Сам направи физиономия като човек с възможности — вие ще я изхвърлите. Но вие не ми поискахте записа. Беше прекалено късно да се намесвам между двама ви. Вече бяхте влюбени.

Реакцията му беше импулсивна.

— Не съм влюбен. Поне не тогава.

Сам се качи в линейката и седна на седалката до простряното тяло на Осгууд.

— От първия момент, в който погледнахте в очите й.

Тридесет и пет

Линейката непрекъснато улучваше дупките по пътя. Осгууд се чувстваше като парцал, но точно както се очакваше, ефектът от лекарството беше започнал да отслабва. В този момент колата се раздруса. Той се взря в тавана с широко отворени и разфокусирани очи. Федералният агент седеше до носилката с изваден пистолет, изражението му беше неподвижно и напрегнато.

Хитрец.

Осгууд чакаше… чакаше.

Гумите удариха паважа. Друсането намаля.

Линейката наби спирачка.

Преди Сам да успее да се изправи, задните врати се отвориха рязко. Отвън стояха двама мъже с насочени автомати.

Ех, добре беше да имаш план за непредвидени случаи, както и контакти с местния полицай, който да задейства този план.