Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 138

— Осгууд. Какво ти става, по дяволите? — попита с недоумение Брадли. — Държиш се много странно.

Осгууд го погледна.

— Така ли?

— Звучиш особено. — Брадли огледа лицето му. Направи стъпка напред. — Мили боже. Кой си ти?

— По-правилният въпрос би бил: „Какво си ти?“. — Девлин погледна към стълбището. Искаше да изтича след Медоу. Искаше да я настигне, да й обясни, че те няма да са копия на Брадли и Изабел. Те щяха да са самите себе си, Девлин и Медоу, завинаги влюбени.

Но не можеше да остави Осгууд, докато тук не дойдеше някой, на когото напълно може да се довери.

— Господин Осгууд, добре ли сте? — попита Грейс разтревожено.

Осгууд разхлаби папийонката си.

— Май… не. — Цялото му лице лъщеше от пот и когато съблече сакото си, под мишниците му тъмнееха мокри петна.

Грейс се втурна към него.

Девлин я хвана за ръката.

— Не. Не го доближавай. Опасен е.

— Може ли да седна? — попита Осгууд.

Един от охранителите тръгна напред, но преди да е стигнал до него, Осгууд заопипва зад себе си, после се свлече на пода.

— Сърдечна криза. — Брадли разтърка гърдите си.

— Не вярвам — поклати глава Девлин. Старецът се преструваше.

— Не, Девлин. Погледни го! — каза Грейс.

Осгууд посиня, докато се опитваше да си поеме въздух.

Не се преструваше. Но съвпадението беше твърде подозрително.

— Добре ли сте, господин Бенджамин? — попита Девлин. — Майко, помогни на господин Бенджамин да седне.

Грейс хвана Брадли за ръката и го придружи обратно до кожения фотьойл, после потупа ръката му, докато той не я измъкна.

— Ще извикам линейка. — Единият охранител тръгна към телефона.

Другият свали сакото си:

— Имам сертификат за оказване на спешна помощ.

Гейбриъл влезе, огледа сцената и се обърна към Девлин:

— Какво се е случило?

— Мисля, че глътна нещо. — Приближи ръка до устата си, после се прокашля. — Девлин гледаше как Осгууд се гърчи.

Гейбриъл кимна, опрял ръце на хълбоците си.

— Логично предположение. Интересното е, че предпочита да умре, отколкото да го арестуват.

— Линейката идва насам. — Съобщението на охранителя беше кратко. — Всички да останат по местата си, докато не го откарат.

— А ти следи как действа хотелския план за спешни случаи — каза Гейбриъл на Девлин. — В случай, че има схема за спасяването му.

— Точно така. — Девлин чу в далечината воя на сирените.

Парамедиците се изсипаха в хотела, заеха се с господин Хопкинс, стабилизираха го и го сложиха на носилка.

Девлин и Гейбриъл ги последваха извън библиотеката.

Сам стоеше край отворената входна врата.

— Ще отида с тях.

Девлин вдигна вежди. Интересно. Очевидно днес беше ден за разкрития от всякакъв характер.

— Защо секретарят ми трябва да пътува с такъв опасен човек?

— Аз съм федерален агент Сам Малъри. Залавянето на господин Хопкинс е причината да съм тук. — Сам излезе на верандата, без да изпуска носилката от поглед.

На ключови места в градината бяха разположени охранителни постове в готовност. Гейбриъл отиде да говори с шефа на отдела.

Девлин нямаше намерение да пуска Сам, докато не научи нещо повече.

— Федерален агент? Защо му е на един федерален агент да работи при мен като секретар?