Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 137

Разбира се, можеше и да е случайно съвпадение — макар Девлин да не вярваше в съвпадения. Той се фокусира върху Осгууд. Върху очилата му, боядисаната му коса, тексаската папийонка. Възможно ли беше? Възможно ли е всичко това да е дегизировка?

Осгууд се изправи. Пред очите на Девлин смешният, женствен подлизурко, който се мазнеше на Брадли, изчезна, и на негово място остана старец с остри кафяви очи, които го наблюдаваха студено.

Като борци на тепиха, Осгууд и Девлин заеха позиции.

— Вие никога не сте имали проблеми с парите — произнесе бавно Девлин, сякаш обмисляше думите си. — Имате възможност да научавате всичко, което става тук. Живеете сам в имението си… колекционирате ли предмети на изкуството, господин Хопкинс?

Грейс се приближи до Брадли.

— Имате ли представа за какво говори той?

Брадли местеше поглед от единия към другия. Очите му останаха за дълго върху Осгууд.

— Не. Обвиняваш ли го в нещо, Девлин?

Девлин и Осгууд не му обърнаха внимание.

Осгууд наклони глава.

— Интересувам се от най-различни неща, господин Фицуилям. — Той вече не фъфлеше. Всъщност, гласът му звучеше по съвсем различен начин.

— Нямам никакво съмнение. — Този дъртак беше претърсвал хотела за картината на Изабел. Този приятел на Брадли Бенджамин беше заплашвал да убие единствения син на Брадли, Четири. Този мъж, когото всъщност никой не познаваше, беше заповядал някой да удари Медоу и да я блъсне надолу по стъпалата. Девлин направи една широка крачка към Осгууд, сграбчи онази префърцунена папийонка и го вдигна във въздуха. — Би трябвало да те убия.

— Девлин! Той е възрастен човек! — Грейс се люшкаше между ужас и объркване. — Той е един от нас.

— Не, освен ако не си убийца, майко. А той съвсем не е толкова безпомощен, на колкото се прави. — Девлин свали очилата от лицето му и погледна през тях. Бяха със съвсем слаб диоптър. Хвърли ти. — Ами косата? — попита той. — С боя за обувки ли е намазана?

— Не бих направил нещо чак толкова нескопосано. — Осгууд погледна Девлин в очите, не изглеждаше уплашен, излъчваше само леко презрение. — Какво, ще ми извиеш врата ли? Защото ми е адски неудобно да стоя на пръсти.

Девлин дръпна ръката си.

— Не. Няма да те убия. — Той отиде до алармата на охранителната система и я натисна.

Осгууд разтърка шията си. Притисна ръка към устата си, остана така известно време, после прочисти гърлото си.

— Страхливец.

На вратата се появиха двама охранители.

— Предайте господин Хопкинс на полицията. — Девлин се поколеба, спомни си съмненията на Гейбриъл за някои от служителите му, спомни си също рапортите за голямото влияние на Хопкинс и сенчестото му минало. — Вдигна домашния телефон и набра Гейбриъл. Описа му с няколко думи ситуацията. Когато затвори, обяви на всички: — Гейбриъл ще се обади на полицията и на ФБР.

— Мислиш ли, че това е достатъчно, за да ме спре? — Господин Хопкинс му се подиграваше, но старчето изглеждаше малко бледо и потно.

Добре. Той беше притеснен.